— Ура! — Алисдър потупа килима пред себе си. — Седни тук, мамо. Можеш да виждаш всичко до езерото Линтън.
Дръмонд наблюдаваше как конят й галопира леко към крепостта и се чудеше къде се е научила да язди толкова дръзко. Забавляваше го мисълта да я укори за това. Но Алисдър го дърпаше за ризата и настояваше да спрат и да й помогнат да се качи.
Дръмонд примирено спря слона, носле пусна въжената стълба и зачака, докато тя се изкачваше. Лонгфелоу обърна величествената си глава към нея и я подуши с хобота. После, както очакваше Дръмонд, животното отново се върна към любимото си занимание: пасенето на трева.
Когато тя се качи, Дръмонд я хвана през кръста и я положи в скута си. Почувства как изведнъж слабините му се стегнаха. Притисна я още по-силно.
— Какво правиш? — протестираше тя и здраво го стискаше за ръката.
Подхванати от вятъра, хлабавите й плитки докоснаха като коприна лицето на Дръмонд. Около него се понесе приятното ухание на пирен.
— Ще пречиш на гледката на Алисдър, така че ще стоиш между нас — заговори той с дрезгав глас.
Тя изучаваше килима. Дръжките бяха твърде далече от нея.
— А за какво ще се държа?
Дръмонд използва момента и й върна неискрената усмивка.
— За мене.
— По-добре да седна… между краката ти.
Усмивката му възвърна естествеността си, а в съзнанието му изникна сладострастна картина.
— Добре дошла. Можеш дори да подскачаш нагоре-надолу, ако искаш.
Тя го погледна объркано, преди да слезе от скута му и да се настани между коленете му. Той си помисли дали да не я дръпне назад и да я настани до слабините си, но после се отказа. Вместо това се втренчи в разбърканата й от вятъра коса и се зачуди как ли щеше да реагира, ако й предложеше някое по-силно изживяване.
Когато Лонгфелоу отново тръгна по пътя, тя попита:
— Откъде намери слона?
— Взел го е от краля — отговори веднага Алисдър. — Слонът харесал татко и когато той напуснал Лондон, на Лонгфелоу толкова му домъчняло, че започнал да блъска по портите. Кралят накарал татко да се върне и да вземе Лонгфелоу и сега той е наш слон.
Дръмонд се наведе напред и тихо прошепна:
— Защо не си го научила да уважава разговора на възрастните?
Алисдър изчурулика:
— Но аз зная отговора. Ти ми разказа това още преди да се качим върху него.
— Не си спомням някой да те е питал нещо. — Снишавайки гласа си, Дръмонд продължи: — Грубо и самонадеяно е да го оставяш да вярва, че може да ни прекъсва, когато си поиска.
Гръбнакът й се вдърви.
— Той е още дете и те обича.
Тя говореше спокойно. Съвсем нормално беше синът да обича баща си.
През останалата част от кратката им езда Алисдър непрекъснато бърбореше, но само веднъж се опита да се изправи.
— Веднага сядай, Алисдър Макуин — скара се майка му. — Иначе ще останеш без зъби.
Когато стигнаха потока. Алисдър се изправи и се спусна надолу по стълбата. Лонгфелоу потопи хобота си във водата и започна да пие. Дръмонд слезе и помогна на Клеър да стъпи на земята. После свали седлото и килима и ги постави под едно самодивско дърво.
След миг Лонгфелоу всмукна вода с хобота си, изви го над главата си и поля гърба си.
— Какво прави? — попита Алисдър с широко отворени очи.
Лонгфелоу вдигаше такъв шум, че Дръмонд трябваше да крещи.
— Къпе се.
— Искам да плувам — заяви Алисдър.
— Може да бъда убедена да ти разреша да плуваш, ако ти се съгласиш да учиш латински извънредно.
С искрящ поглед Алисдър крачеше пред нея.
— Колко дни?
Ето откъде Алисдър се беше научил да се пазари. Интересна страна в характера на една жена, помисли си Дръмонд.
— Два дни — отвърна тя.
— Дадено. — Алисдър свали коженото си палто и ризата и смъкна панталоните си. Хвърли обувките си и навлезе в потока. Над кръста кожата му беше получила лек загар.
Майка му събра дрехите.
— Стой близо до брега, Алисдър, и излез, преди да посинееш.
Дръмонд не можа да се въздържи и предложи:
— Ние ще се присъединим ли към него?
Тя го погледна. Вятърът рошеше косата й, а слънчевите лъчи проблясваха като златен ореол около главата й.
— Ако искаш, ти може да се присъединиш, Дръмонд, но аз предпочитам днес да съм само наблюдател.
Той се почуди как ли щеше да реагира тя, ако я беше хвърлил във водата. Вероятно щеше да крещи и яростно да го обижда. Но сега, когато Алисдър вече не можеше да ги чуе, Дръмонд имаше намерение да обсъди някои други въпроси.
— Мислеше, че отвеждам Алисдър на нещо повече от кратка разходка.