Тя остави панталоните на момчето и започна да сгъва ризата му.
— Не знаех какво да мисля, когато ви видях толкова далече по пътя.
— А какво щеше да стане, ако бях използвал права та си на баща и го бях отвел някъде по мой избор?
Съвсем делово тя отвърна:
— След час-два щеше да ме молиш да си го взема обратно. — Когато Дръмонд я погледна недоумяващо, тя добави: — Никога преди не се е откъсвал от дома си. Това вероятно обясняваше своенравния му характер.
— Никога?
— Не и без мене.
— Разглезила си го.
Притиснала дрехите към гърдите си, тя седна на един речен камък и впери поглед в момчето, което лудуваше във водата, пляскаше с ръце и се въртеше в кръг.
— Вероятно е така, но аз не знаех как се възпитават деца. Бях научена…
— Да се подчиняваш на съпруга си.
Тя го изгледа косо.
— Да, и на други по-деликатни умения.
— Като например да яздиш кон без седло и юзди.
— Не. Това не съм го научила в абатството.
— Забранявам ти да го правиш отново.
За негова изненада тя разтърка бедрото си и му се усмихна криво.
— Не трябва да се тревожиш, господарю. Предполагам, че ще страдам от последствията с дни.
Привлекателността винаги е била вродена черта на Клеър, но когато към нея се прибавеше искреност, тя се превръщаше в особено приятно качество. На Дръмонд страшно му хареса и му се прииска да й отговори по същия начин, но не можеше да се отпусне.
За миг тя се поколеба. После отново се обърна към сина си и погледът й се смекчи от майчинска любов.
Лекият ветрец хладно погали бузата на Дръмонд. Възможността да се сприятели с нея се беше изпарила. Може би така беше по-добре, но той не можеше да се отърве от усещането, че нещо ценно се беше изплъзнало между пръстите му.
— С какво ще храним Лонгфелоу? — наруши мълчанието тя.
Дръмонд се доближи до нея.
— Тревата във външния двор ще му стигне за около седмица.
Смехът й беше кух и неискрен.
— Не влизай по-навътре, Алисдър — извика тя. Само вратът и главата на момчето се виждаха. Той подскачаше нагоре-надолу и движенията го отнасяха още по-навътре в потока. Тя го извика отново и започна да разтърква ръцете си.
— Алисдър!
— Ела и ме извади. — Той размаха ръце. — Давя се, майко. Давя се като плъх.
— Няма да вляза след тебе.
Момчето се разсмя.
— Аз пък няма да изляза — напевно извика той. — Никога няма да изляза.
Устните й се разтеглиха в усмивка.
— Тогава гледай да ти пораснат перки и се наречи Алисдър Мак пъстървата.
Той заплува по гръб и започна да удря с ръце по водната повърхност.
— По-добре ела да ме спасиш.
— Не. — Тя погледна към Дръмонд. — Не днес.
— Плуваш ли? — попита той.
Докато продължаваше да наблюдава сина си, тя разпусна косата си и започна наново да я сплита.
— Достатъчно добре, за да се държа на повърхността и да удовлетворявам желанията на сина си.
Дръмонд не отвърна на саркастичната й забележка. Златистата й коса беше прекалено съблазнителна. Той хвана ръцете й.
— Нека аз да го направя. — Когато тя се стегна, той добави: — През това време ти ще ми разкажеш защо си измислила всички тези приказки за мене.
Гърдите й се повдигнаха от вълнение.
— В началото те бяха за Алисдър, да го приспиват… и да го накарат да се чувства горд със себе си и с тебе. Ти не беше тук, а той винаги питаше за тебе. Естествено е за един син да проявява любопитство към баща си.
Тактичността й накара Дръмонд да се замисли и той откри още една причина да съжалява, че тя му е изневерила. Изгнанието й от Хайлендс беше лишило Алисдър от общуването с неговия клан.
— Можеше просто да му кажеш истината.
— Прекалено млад е, за да разбере борбите между Англия и Шотландия. Смятах да му кажа, когато порасне, но дотогава той имаше нужда от някакъв пример за подражание.
— Човек от плът и кръв никога не би могъл да осъществи тези разкази, Клеър.
Тя се разсмя.
— Мисля, че след време ще откриеш, че разправата с дракони е много по-лесна от това да бъдеш добър родител.
— Добър родител. Определението звучи особено. Според мен жените раждат синовете, а бащите и чичовците ги отглеждат. Но настойниците никога не носят отговорност за поверениците си, ако те не осъществят надеждите им.
— И все пак ти побърза да ме обвиниш, че съм развалила и разглезила Алисдър.
— Така е.
— Значи имаш два подхода към този въпрос, които напълно поддържат твоята позиция.
— Която е?
— Всичко, което ти правиш, е правилно или вината не е твоя. Независимо дали си отсъствал, или пропуснал, ти си допринесъл за неговото израстване или за липсата на такова.
Това беше напълно правилен аргумент, беше принуден да признае той. Но не и за нея. Той свърши със сплитането на косата й.