— Да. Кралят ми даде документ за дарение на земя в Дъмфрис. — Повдигайки немощно ръка, тя посочи пътната си чанта. — В кесията ми е. Би ли го извадила?
Сестра Маргарет донесе навития пергамент и прочете за не особено щедрото дарение от краля, както и за заклеймяването на съпруга на Клеър.
— Защо не отиде там?
— Не познавам никого по границата с Шотландия, а кралят ми забрани да вземам със себе си хората на Дръмонд. Не че те биха последвали една прелюбодейка. Дръмонд се отрече от мене публично. Бях засрамена, самотна и изплашена. Можех да дойда единствено при тебе.
— Слава Богу, че дойде. Всичко ще бъде наред. Сега почивай.
Клепачите на Клеър се затвориха. Сестра Маргарет въздъхна и започна да се моли за душата на дъщеря си.
Не след дълго чу в съседната стая някакви гласове. След като взе кралския свитък, тя излезе на пръсти от лечебницата и намери Джоана и Меридин, наведени над люлката на бебето.
Джоана вдигна глава, а кафявите й очи бяха загрижени.
— Как е тя?
— Умира.
Меридин ахна и гушна бебето.
Джоана удари със свит юмрук във въздуха.
— Не е трябвало да язди по тази пътека през нощта. Не е толкова глупава. Съпругът й трябва да е голям звяр, за да не се интересува изобщо от нея.
— Джоана!
— Извинявай, сестра Маргарет. — Джоана сложи ръце на кръста си, раздрънквайки ключовете, които висяха на кожена каишка: — Лорд Дръмонд би трябвало да я придружи.
Джоана беше твърде зряла за годините си и притежаваше логика, с която можеше да съперничи на всеки учен от Оксфорд. Въпреки че беше по-малка от Меридин и само с пет минути по-голяма от Клеър, Джоана беше безспорният лидер.
— Къде е съпругът й? — попита тя. Сестра Маргарет размаха свитъка.
— Лорд Дръмонд е арестуван от краля. Затова не е могъл да се погрижи за нея. — Тя й разказа тъжната история на Клеър.
С присвити от гняв устни Джоана протегна ръка.
— Може ли да видя какво й е оставил нашият щедър господар?
Сестра Маргарет подаде документа и посегна към бебето. Меридин целуна момченцето по челото и го остави в ръцете на монахинята. Внукът й беше красиво дете с лъчезарна усмивка. Какво ли го чакаше в бъдеще?
Джоана изправи рамене и тръгна към вратата.
— Ще поседя с нея.
Сестра Маргарет отиде при прислугата на Клеър, семейство Стейпълдън. Преди две години, когато самият крал беше отвел Клеър в Шотландия за сватбата й със зашеметяващия шотландски вожд, тя беше убедила семейство Стейпълдън да я придружат в новия й дом. В момента обаче замъкът на Макуин се управляваше от по-малкия брат на Дръмонд.
Бърти Стейпълдън почеса брадата си.
— Кралят ще екзекутира лорд Дръмонд. К’во ще стане тогава с бебето?
Сестра Маргарет потрепера.
— Не зная.
Според кралския документ на семейството на Дръмонд се забраняваха всякакви контакти с Клеър и с детето. Меридин щеше да помогне на сестра Маргарет да отгледа малкия Алисдър. Джоана беше прекалено заета да надзирава фермерите и овчарите, които живееха на територията на абатството.
Следващата вечер започна бдението край леглото на болната. Практичната и оправна Джоана крачеше из стаята и проклинаше тихо. Меридин държеше детето, залъгваше го с някаква дървена дрънкулка и му пееше приспивна песен. Сестра Маргарет се молеше.
Лицето на Клеър беше зачервено от треската, а кожата й гореше. С изнемощял глас тя повика сестра си.
Джоана се приближи бързо до леглото и се наведе. Сестра Маргарет се опитваше да сдържи сълзите си при вида на дъщерите си, и двете руси и красиви като летен ден. Джоана беше прекарала цялата нощ до Клеър. Шепотът и краткият им смях беше възвърнал спомените за младостта им.
— Кажи им, Джоана — прошепна Клеър.
— По-късно — отвърна тя, галейки челото на сестра си.
— Какво да ни кажеш? — настоя сестра Маргарет. Когато Джоана не отговори, Клеър започна:
— След като аз… — тя преглътна, носле си пое с мъка дъх. — След като умра, ще обявите, че е умряла Джоана. На гроба ми сложете нейното име.
Меридин започна да плаче. Сестра Маргарет се прекръсти.
— Не.
Проблясващите от треската очи на Клеър я погледнаха умолително.
— Трябва да се съгласиш, сестра Маргарет. Нека вземе сина ми. Да отиде в онова имение на границата. Тя може да отгледа Алисдър. Да му помогне да открие съдбата си.
Джоана тихо попита:
— Кой би разбрал, че съм аз, а не Клеър?
— Всеки, прекарал поне пет минути с двете — прошепна Меридин. — Вие може много да си приличате по външност, но по характер сте различни като изгрева и залеза.
— О, моля те, сестра Маргарет — настояваше Джоана. — Клеър е изпълнила желанието на краля. На никого в Шотландия не е казала, че има сестра, както и че сме избрали името Бенисън защото означава „благословен“. Нямаме кралска кръв, с изключение на малкия Алисдър. Не ми отнемай възможността да поживея извън абатството.