— Как си обяснила отсъствието ми на Алисдър?
— Просто му казах, че си отишъл на небето при Бог.
— Вместо да му кажеш, че съм в затвора заради измяна срещу Англия.
— Да. Както вече ти казах, той е прекалено малък, за да разбира политиката. По-добре беше да си мисли, че си отишъл на небето.
Само Клеър Макуин можеше да сравни затвора с рая.
— Ако си смятала, че съм мъртъв, защо не си се омъжила втори път?
Една пеперуда кацна на главата й. Тя отвърна тихо:
— Бях ужасна съпруга, дори и ти го казваше. Защо да се омъжвам отново?
— Може би защото си знаела, че съм жив.
Тя се обърна толкова бързо, че едва не падна от скалата.
— Не знаех нищо за тебе.
Той отново усети искреността й, но в същото време с крайчеца на окото си видя Алисдър, който навлизаше в средата на потока.
— Ще извадя Алисдър от водата. — Той се обърна към Лонгфелоу и каза: — Кралят е болен от шарка.
Както очакваше, Лонгфелоу вдигна хобота си и затръби така силно, че ушите му запищяха. Алисдър изпищя и бързо хукна да излиза от водата. Майка му свали наметката си и му я подаде. Притиснал ръце към тялото си, с треперещи колена, той я остави да го увие в избелялата червена вълнена наметка.
— Това ще те научи да ме слушаш — каза тя, докато го бършеше.
Очите му изглеждаха необикновено големи и неспокойни, а от слънцето носът и бузите му се бяха зачервили.
— Лонгфелоу ме изплаши.
— Той само изпълни странната команда на баща ти.
Страхът на Алисдър изчезна и той предизвикателно се усмихна на Дръмонд.
— Лонгфелоу се държи по-добре от мене, нали?
Този откровен въпрос намирисваше на влиянието на майка му.
— Да, но той е много по-стар и не изпитва никакво удоволствие да дразни по-високопоставените от него.
Алисдър погледна майка си.
— Ако имах по-малък брат, щях да стоя по-високо от него, нали?
Доста дълго време тя не откъсна очи от момчето. Джоана изглеждаше достатъчно млада да му бъде сестра и достатъчно невинна да бъде младоженка.
— Ще трябва да се грижиш за него и да делиш съкровищата си.
Алисдър погледна въпросително Дръмонд.
— Татко, наистина ли ще трябва да деля играчките си?
— Не и ако имаш сестра.
Момчето светна.
— Тогава искам сестра. Ще ми родите ли?
— Да — отвърна Дръмонд.
— Не — отсече жена му.
Бързият й отказ накара Дръмонд да преосмисли стратегията си. Той не се нуждаеше от специален план, за да преспи с жена си. Тя нямаше никакъв избор по този въпрос. Защо тогава беше така твърдо решена да го отхвърли? Той подозираше, че крие нещо, и знаеше точния начин да научи тайните й.
Тя можеше да отказва за бебето, но нямаше никакъв контрол по въпроса за пола на децата, които Дръмонд възнамеряваше да й направи. Щеше да се люби с нея и тя щеше да го посрещне с отворени обятия. Той познаваше Клеър по-добре, отколкото тя сама себе си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Идеално приготвената риба имаше вкус на пергамент в устата на Джоана, но тя по-скоро щеше да изяде всяко парченце, отколкото да признае неловкостта. Бирата беше прясна, а прилежната Евелин се грижеше чашите да бъдат винаги пълни до ръба и непрекъснато обикаляше масата като гладен ястреб по залез слънце. Прислужницата явно беше очарована от Дръмонд Макуин, както и всички останали на масата.
Решимостта подтикваше Джоана да се държи като че ли в момента мечтите й ставаха реалност, а не продължителен кошмар. Трябваше да запази самообладание и да се преструва, че животът продължава нормално.
Седнала отдясно на Дръмонд и срещу Алисдър и брат Джулиан, тя внимателно следеше разговора, който се въртеше около политиката, но от време на време засягаше и местни събития.
Облечен в проста туника, изтъкана от вълната на черни овце, брадатият свещеник не спираше да повтаря възторжено, че връщайки Дръмонд в семейството му, Бог е отговорил на молитвите му. Той говореше толкова много, че не забеляза как Алисдър изяде повечето риба от купата.
Бърти, който седеше вдясно от нея, мълчеше през цялото време, но с окуражаващи усмивки и редки намигвания изразяваше подкрепата и разбирането си.
Тя вече не се притесняваше, че Дръмонд може да отмъкне Алисдър, сега я тормозеше мисълта какво би могъл да иска от нея той. Колкото повече наближаваше времето за лягане, толкова по-нервна ставаше тя.
Дръмонд явно се чувстваше добре начело на масата, сякаш беше роден да приковава вниманието на хората. Потвърждаваше онова, което Клеър беше казала: ако кралят на Англия не се беше намесил в съдбата му, сега Дръмонд щеше да управлява Хайлендс.