— Защо наистина?
Незабелязал напрежението помежду им, Алисдър продължи:
— Майко, този различен ли е от лука, който си яла в дома на татко?
— Доколкото си спомням, майка ти не харесваше почти нищо от Хайлендс — каза Дръмонд.
— О, не. Не си разбрал, татко. Тя винаги казва, че замъкът на Макуин е великолепно място. Ти си печелил всички турнири и си предвождал ловците. Винаги си слагал уловеното в краката й.
Като все още я наблюдаваше, Дръмонд отвърна:
— Ти ли си му разказвала това, Клеър?
Този път гърленият звук в гласа му беше още по-силен при произнасянето на името й. Джоана никога не беше чувала шотландец да го изговаря. Нито пък щеше да чуе. Този факт потвърди предишните й съмнения, че ще загуби собствената си идентичност. След като имаше толкова много други проблеми, как щеше да я запази?
— Така ли е? — настоя Дръмонд.
— Казах му, че ще бъде горд от наследството на баща си.
— Разбирам. Въпреки че ти не хареса нито Шотландия, нито нейния народ.
Джоана вече се беше уморила от словесната престрелка.
— Променила съм се, Дръмонд. Колко пъти ще трябва да ти го повтарям?
Когато той продължи да я гледа втренчено, тя се опита да си спомни някое традиционно шотландско ястие.
— Като доказателство за това ще накарам готвача да сготви саздърма.
Дръмонд подпря лакътя си на масата и опря брадичката си на дланта.
— Знаеш много добре, че мразя вкуса на саздърмата.
След като се върнаха от потока, той се беше изкъпал и сега ухаеше приятно на ментов сапун, който самата тя беше правила.
— Може би ще се научиш да харесваш това ястие, както аз се научих да харесвам праз лук.
— Аз също мразя саздърмата — каза Алисдър. — Ако ме накараш да я ям, ще повърна на пода.
Опитвайки се да намери покой от проучващия поглед на съпруга си, Джоана се обърна към Алисдър. Толкова много му се искаше да бъде като баща си. Не можеше да му се сърди за това, но можеше да го спре да се държи предизвикателно.
— Тогава ще го почистиш.
Кльощавият му врат се скова.
— Евелин ще го почисти.
Бърти се наведе напред.
— Истинският галантен рицар никога не повръща в присъствието на дама.
— Ако обещая да не повръщам, ще ми родите ли сестричка?
Поразена, Джоана тропна с ръка по масата.
— Алисдър! Внимавай как се държиш.
— Какво мислите за Феърхоуп Тауър, господарю? — попита Бърти.
Дръмонд явно нямаше нищо против да смени темата.
— Добро имение е, но се чудя защо имаме толкова малко говеда.
Джоана започна да се защитава.
— Нямаме достатъчно ливади, за да гледаме животни.
— А долината край езерото?
Значи той проучваше владението й, единствения безопасен предмет на разговор.
— Там отглеждам зърно и лен.
— И не напразно — намеси се брат Джулиан. — Всяка пролет един търговец идва чак от Глазгоу, за да купува белия ленен плат на господарката. Високо ценен е.
Дръмонд изпразни чашата си.
— Добитъкът ще бъде много по-печеливш.
Джоана изчака Евелин да му налее още бира.
— Но той няма да издържа семействата, които печелят хляба си за зимата, като тъкат лен.
— Можем да правим и двете неща. Защо да не разделим земята и да внесем малко стадо от испански говеда? Отглеждай твоя лен, ако искаш, но развъждай и добитък.
Как смееше да се опитва да промени така добре изградените й планове? Той изобщо не се интересуваше от хората тук, от тяхното благосъстояние и самоуважение. Можеше да вземе новите си идеи и да ги налага на любимите си роднини в Шотландия.
— Ще си помисля. Как е семейството ти, господарю.
— Добре. — Той сви рамене, сложи още едно парче лук в устата си и се обърна към брат Джулиан, който в този момент режеше месо от купата, която деляха с Алисдър. — Паството ви благоденства ли?
— Да — отвърна сърдечно той. — Господарката ни е осигурила хубаво място, където да отправяме молитвите си. — После брат Джулиан подхвана любимата си тема.
— Някои от духовниците вярват, че новият крал ще предпочете мира с всичките си поданици.
— Не вярата, а празната хазна интересува нашия суверен — отвърна Дръмонд, поглеждайки Джоана.
Наистина ли очакваше някаква реакция от нея? Можеше да очаква каквото си иска. Тя му се усмихна любезно.
— Защо Негово Височество търси повече приходи? — попита брат Джулиан.
Дръмонд си взе от рибата. Като я държеше срещу светлината, той започна да я обръща.
— За да изплати дълга, оставен му от Едуард Първи. Говори се, че възлиза на двеста хиляди лири.
— Искам да отида в Лондон и да се срещна с краля — каза Алисдър. — Може ли да отидем, татко?
— Само ако майка ти копнее да види отново суверена ни.