— Отново? — Брат Джулиан изпусна ножа си. — Познавате ли новия ни крал, мадам? Никога не сте го казвали преди.
Уклончивият отговор беше единственият й изход, защото темата беше опасна за обикновен разговор.
— Ами, къде бих могла да срещна крал?
Дръмонд не помръдна изобщо, но изражението му я обвиняваше.
— Нека да опресня паметта ти. Едуард Първи доведе сина си в абатството Скарбъро, когато те представяше на мене. Както кралят, така и принцът те придружиха в Шотландия и присъстваха на сватбата ни.
Гърлото й се сви. За да спечели време, докато измисли някакъв отговор, тя отпи от чашата си.
— Очите ми бяха само в годеника ми.
Дръмонд не очакваше ласкателство и на лицето му се изписа изненада.
— Кралят даде ли ти подарък, майко?
Като се съвзе, Дръмонд отвърна:
— Да, а синът му остана заедно с нас през по-голямата част от зимата. Майка ти го познава добре.
Джоана не можеше да диша от ужас. Не бе в състояние да устои на погледа му.
Като фенер в непрогледна нощ гласът на Бърти разцепи мрака.
— Казват, че новият крал обича селските занаяти.
Тя усещаше погледа на Дръмонд, който търсеше нейния. Джоана се втренчи в лявата си ръка, на която нямаше халка, тъй като Дръмонд не си беше направил труда да даде пръстен на Клеър.
Дръмонд продължи разсеяно:
— За Едуард Втори е известно, че е сякъл дърво и копал канавка. Сигурно господарката ви може да потвърди, че е и добър спортист?
Твърде разстроена, за да отговори, Джоана нареди на Евелин да сервира десерта.
По време на суматохата около разчистването на масата в паметта на Джоана изникна стар спомен. Тя наистина беше срещала принц Едуард, но съвсем случайно. При пристигането си в абатството Скарбъро баща му, крал Едуард I, беше извикал Джоана и Клеър за частна аудиенция. След като ги беше изучавал продължително време, той беше наредил на Джоана да не се показва през цялото му посещение и беше накарал Клеър да се закълне да не казва на никого в Шотландия, че има сестра близначка. Когато Джоана го беше запитала защо, той я беше предупредил, че отвличанията и изнудванията са често срещана практика в планинска Шотландия. Той се страхуваше, че кланът Макуин или неговите врагове могат да я отвлекат и да я използват в политическите си игри. На шега беше заплашил Джоана, че ще я омъжи за турчин, ако не му се подчини и се разкрие.
И двете момичета бяха изненадани, че кралят знае за тяхното съществуване и че иска личността на Джоана да остане в тайна. Те бяха попитали сестра Маргарет, шотландката, за причините, но игуменката беше прекалено разстроена от заминаването на Клеър, за да обсъжда въпроса. Джоана беше успокоявала старата жена, докато заспи. После беше слязла в килера, за да се увери, че има достатъчно провизии за високите гости.
Странни гласове прекъснаха заниманието й. Последвалата случка я накара да се разтрепери.
— Умът ти май е много далече оттук.
Когато чу гласа на Дръмонд, Джоана подскочи. Той се наведе към нея и прошепна:
— Изглеждаш много озадачена.
Наистина беше така, но той никога нямаше да узнае причината за това, тъй като самата тя не разбираше развитието на нещата през онази далечна нощ. Нито пък имаше намерение да се замисля над тях сега.
Докато отхапваше от сладкиша, тя обмисли всичко, което Клеър й беше казала за него, и реши да продължи с един безспорен факт.
— Просто се чудех дали все още обичаш сладки неща.
Съдейки но мрачното му изражение, той не й повярва.
— А аз — каза уклончиво той — се чудя за много неща свързани с тебе.
Хваната натясно и почти изгубила контрол над себе си, тя се изправи.
— Много интересно, господарю. Ако ме извиниш, трябва да проверя дали ловците са се завърнали. Бърти ще те заведе до твоята стая.
Тя напусна помещението и се втурна по стълбите. Когато стигна входа, чу стъпки зад себе си.
— Какво искаше да кажеш с „твоята стая“?
— Ще заемаме различни стаи.
— Когато на язовците им поникнат крила!
— Изпълнила съм си съпружеските задължения. Алисдър е доказателство за това.
— Както и братята и сестрите му, които ще дойдат.
Джоана застина.
— Не можеш да очакваш аз да…
— Какво? — попита той и изведнъж се озова точно зад нея, така че тя усещаше топлината на тялото му. — Да изпълняваш съпружеските си задължения? Преди даже много ти харесваха, Клеър. Дори когато си била бременна, не си имала големи оплаквания, поне така ми казаха.
Неспособна да продума, Джоана погледна към главния вход. Запалените лампи по стълбовете хвърляха сенки към портала, близо до който бяха застанали двойка мъж и жена. Образите изглеждаха съвсем обикновени, в пълен контраст на сложните проблеми, които бяха възникнали помежду им. По-високата сянка се раздвижи, приближи се и докато тя наблюдаваше с разтуптяно сърце, усети как ръката му се спуска по кръста й. После устните му докоснаха врата й.