Тя е опита да се освободи, но вместо това беше притисната към стената, с лице към него и гръб, опрян на тежкия дървен портал. Стоманените скоби бодяха с остриетата си рамото й. Ръцете му обвиха лицето й. Той се наведе към нея с предизвикателен поглед.
— Нека се сдобрим, Клеър — прошепна той, — и заради нашето бъдеще ще се опитам да ти простя.
Попаднала в капана на мъжката му сила, тя искаше да се отскубне, но краката й не се подчиняваха. Някъде вътре в нея неосъществената жена копнееше за удоволствието, което той предлагаше, и макар да не знаеше почти нищо за Дръмонд Макуин, тя инстинктивно усещаше, че той говори истината.
Как можеше да иска прошка за грях, който Клеър беше извършила поради най-благородната причина? А как да не моли, когато бъдещето й и всички, които обичаше, всичко, което се опитваше да постигне, висяха на другата везна?
О, Господи, нямаше отговор на тези въпроси, не и когато животът й се беше обърнал с краката нагоре, а неговата близост караше вътрешността й да кипи.
Той се наведе още по-близо и наклони глава на една страна. После тя усети устните му върху врата си, пръстите му бавно започнаха да разтварят яката на роклята й. Тя потрепера от нежния допир на устните му, в ума й изникнаха екзотични видения. Тялото й се люшна, той я притисна към себе си и от него се откъсна страстна въздишка.
Прегръдката беше като от моминска мечта, тъй като до нея беше мъж, чието желание надхвърляше омразата му. Тази прегръдка беше прекалено ценна, за да се откаже от нея, независимо от риска.
— О, значи помниш, че съм господар на твоите чувства.
Фактът, че бе приета за негова съпруга, възпламени куража на Джоана. По собствена воля пръстите й преминаха през гърдите му и се потопиха в косата му. Моминските й сънища бяха на прага на осъществяването си. За миг тя наистина се почувства в ролята на Клеър Макуин, съпругата на Дръмонд.
Какво тогава, проплака душата й, щеше да стане с Джоана? Докато той продължаваше да я гали, тя осъзна, че ако се огъне пред него, тогава собствената й идентичност щеше да бъде безвъзвратно изгубена.
Когато устните му стигнаха до нейните и той започна да стене, тя престана да мисли за това. Картини на жената, в която щеше да се превърне, и на мъжа, който щеше да направлява бъдещето й, изпълниха съзнанието й.
Историите, които беше разказвала на Алисдър за баща му, можеха да станат реални. Дръмонд можеше да се превърне в галантния рицар, който унищожава дракони и й отдава любовта си.
Той спря и се отдръпна. Очите му бяха станали тъмносини, а устните му блестяха влажни от целувката.
— Имаш сладък вкус, като мед.
Тя погледна изящната брошка, която придържаше наметката на Макуин към рамото му.
— От сладкиша е. Правя го с мед.
— Преди казваше, че това е работа на прислугата.
Да, Клеър би могла да каже това. Но за разлика от Джоана хрисимата Клеър винаги беше изявявала желание да поеме отговорността по посещаването на болните и забавлението на гостите в абатството. В младостта си Джоана лесно се отегчаваше от безсмисленото бръщолевене на свещениците и нямаше време за светски разговори. Но през последните седем години се беше научила да харесва и двете неща, тъй като селяните отвръщаха на грижите й с уважение и вярност.
Понеже не знаеше какво друго да каже освен истината, тя заяви:
— Вече не съм наивното момиче, за което се ожени.
— Не, не си. Сега си много привлекателна жена.
Той отново я целуна и я притисна още по-силно, ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха кръста й. Сякаш заинтригуван, той прокара пръсти по ребрата й и по хълбоците, а когато езикът му разтвори устните й и направи хлъзгава пътечка по тях, Джоана усети как здравият й разум я напуска. Пръстите й стиснаха още по-силно косата му. Когато езикът му обходи устата й, тя си помисли, че това е най-прекрасната близост, която човек може да си представи. Усети вкуса на мед върху неговите устни и сладкият мирис я накара да иска още.
Като следваше примера му, тя допря езика си до неговия и зачака следващия му ход. Той се стресна и леко се отдръпна. Тя вдигна натежалите си клепачи.
Изражението му беше объркано.
— Кой те научи на френски целувки?
Само два пъти през живота си я бяха целували. И двата пъти това беше Дръмонд Макуин. Хазартният отговор изглеждаше единствената й възможност.
— Ти.
Разочарованието измести блясъка от очите му. Той не каза нищо, но тя виждаше несъгласието му и разбра, че Клеър не беше харесвала този, както той го наричаше, френски начин на целуване. В страстта си Джоана беше сгрешила. Здравият й разум й подсказа, че това отново ще й се случва, и то доста често. Дано бъдещите й грешки да бяха по-малко.