— Да — каза той. — Имаш думата ми.
Тя въздъхна с такова силно облекчение, че той отново се озадачи. Учудването му се засили още повече, когато тя заяви:
— След като всичко е уредено, сигурна съм, че ще искаш да се изкъпеш и да смениш дрехите си.
— Мириша ли?
Сякаш не се бяха карали изобщо. Тя му се усмихна закачливо, после подсмръкна и се престори, че кашля.
— Не и ако смяташ да гуляеш с ловците. Те са били с дни наред в гората. Ще им бъдеш добра компания.
Дръмонд имаше други планове за сутринта, но се съмняваше, че тя ще одобри той да заведе Алисдър при ковача и да поръча военно снаряжение на момчето. А и наистина се нуждаеше от баня.
— Ще изиграеш ли ролята на домакиня и да ме изкъпеш, Клеър?
Тя се изчерви.
— Съжалявам, но не мога.
Харесваше му реакцията й на девица и знаеше, че ще свикне със срамежливите й отговори.
— Може би някой друг път?
— Дългът ме зове другаде.
Той забеляза уклончивия й отговор, но го остави без коментар, все пак не го беше отрязала направо.
— Къде ще ходиш?
— До Ийстуърд Форк, село отвъд потока, който посетихме вчера.
Ние. Фактът, че тя използва множественото число, намали вината му и му вдъхна надежда, че все пак двамата могат да постигнат съгласие. Тя щеше да признае греха си и отново да разкаже подробностите за връзката си с Едуард. Още една нужда занимаваше Дръмонд, защото колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече интересът към съпругата му нарастваше.
— Какво ще правиш в Ийстуърд Форк?
Ъгълчетата на устните й се повдигнаха в замислена усмивка. После тя го погледна право в очите.
— Ще направя нещо, което трябваше да сторя преди години. Ще се върна преди вечерня.
Тайнственият й отговор и решимостта й още повече засилиха любопитството му, но той реши да не настоява. Вместо това й отговори по подобен начин, защото и той възнамеряваше да промени тактиката си.
— Значи и двамата ще имаме изненади, когато се върнем.
По-късно този следобед Дръмонд стоеше на арената за турнири, облегнат на стълба с мишената. Приятен бриз разхлаждаше кожата му, а високите, пухкави облаци закриваха жаркото августовско слънце. Група деца обграждаха двора, а родителите им ги наблюдаваха. Пресекливото звънтене на ковашкия чук беше придружено от смях и разговори. От отворения прозорец на бараката се чуваше здравото хъркане на изтощените ловци.
Техният водач Суин Хендъл цял следобед беше наблюдавал Дръмонд да показва на Алисдър как да използва меча и щита. Дори и да не беше чул фамилното име на Суин, Дръмонд пак щеше да разпознае в него по-малкия брат на месаря, защото двамата си приличаха като две капки вода, дори и по белия кичур в гъстите си кестеняви коси. Веселото и непресторено държание на мъжа допадна на Дръмонд.
Преди това, когато Алисдър разказа поредната измислена история за Дръмонд и той изрази загриженост да не би да го смятат за легенда, Суин беше проявил обективност в отговора си.
— Само децата вярват в историите на господарката Клеър — каза ловецът. — Това е най-добрият начин да ги приспиш или… поне така казват семейните двойки.
Първоначално Дръмонд беше изненадан да научи, че Суин е ерген, безимотен авантюрист, както го нарече Алисдър. После у него се надигна подозрение и той се почуди дали Суин не е влюбен в Клеър. Това изненада Дръмонд още повече, защото никога досега не беше ревнувал жена от друг мъж, нито пък беше проявявал собственически чувства.
След около час, прекаран в компанията на Суин, той разбра, че чувствата на ловеца принадлежат на друга жена.
През това време Алисдър обикаляше двора. С прекалено голям шлем на главата и с меч и щит в ръцете той се изправи лице в лице с въображаемия враг.
— Перчи се като петел — каза Дръмонд. Суин скръсти ръце пред гърдите си.
— Така е. По-силен е с лявата си ръка, но с дясната пък е по-бърз.
Дръмонд почувства прилив на гордост.
— Ще се научи да върти меча и с двете ръце.
— И вие ли но този начин сте се учили?
В главата му нахлуха спомени от детството. Дръмонд си спомняше за щастливите времена, преди Англия да обяви война на Шотландия.
— Някои казват, че това е талант, даден от Бога, но аз се съмнявам, че съм бил така надарен. С цяло ято момчета по петите ми имах много малък избор и затова трябваше да се науча да се отбранявам и от двете страни — каза той.
Като наклони глава към Дръмонд, Суин сложи ръка на устата си.
— Чувал съм, че планинските шотландци се бият голи. Вярно ли е?
След седем години, прекарани сред англичаните, Дръмонд беше съвсем наясно с погрешните представи за неговия народ. За разлика от тормозещите го пазачи в затвора, Суин го питаше от чисто любопитство, затова Дръмонд не се обиди.