— Можеш да се ожениш за момичето — каза той.
Суин ритна едно камъче.
— Този живот не е за мене.
Дръмонд усети някаква тъжна нотка в отговора, но преди да отвърне, към тях се втурна знаменосецът. Със зачервено лице и едва поемащ си дъх, той каза:
— Господарката си идва и води Елтън Сингър със себе си.
— Сериозно ли говориш? — удиви се Суин.
— Кълна се, Суин, видях ги. Стражата ми позволи да надникна през далекогледа.
Днес Дръмонд се беше срещнал с доста нови хора. Суин му беше разказал за други жители, но никой не беше споменал името на новодошлия.
— Кой е Елтън Сингър?
Знаменосецът се изплю на добре отъпканата пътека. Суин го погледна намръщен.
— Той е като цирей на задника и не заслужава семето, което е било нужно, за да го направят.
— Пропаднал е до мозъка на костите си — добави знаменосецът.
Дръмонд се притесни.
— Какво прави с Клеър?
— Въпросът по-скоро е какво прави тя с него? — промърмори Суин.
Джоана размаха юздите и конят пое в тръс по пътеката, която водеше към главната порта. Въпреки че дрехите му бяха наскоро изпрани, пътникът миришеше на миналогодишна бира.
— Ако изхленчиш още веднъж, Елтън Сингър, ще утроя наказанието ти.
Долният тип задърпа ръцете си, които бяха стегнати за китките и вързани за седалката на каруцата.
— Но господарке, няма да мога да използвам ръцете си!
— Ще го правиш и още как!
Вратарят се втурна и пое коня. Дръмонд й помогна да слезе от каруцата, а сините му очи я гледаха загрижено.
— Какво се е случило?
Зави му се свят при мисълта, че тя може да свикне с оказваното й от него внимание.
— Справедливост. — Тя направи знак на Суин да се приближи. — Отведи мистър Сингър в казармата.
На лицето на ловеца се изписа невярващо изражение.
— Него? Но защо? Той дори не може да сложи стрела на тетивата.
Джоана се развесели. Суин очевидно смяташе, че тя записва Сингър като войник. Всъщност, до известна степен точно това правеше.
— Зная — отговори тя с престорена любезност. — Бях уредила мисис Сингър да помогне тази седмица с почистването на казармата. Но тъй като тя се разболя, мистър Сингър беше така любезен да предложи да я замести. Нали така, сър?
Тълпата от зяпачи се заля от смях. Някой извика:
— Сингър върши женска работа.
Дръмонд изглеждаше объркан.
Подобно на хванато в капан животно, Сингър огледа мъжете в тълпата.
— Господарка или не, тя не може да наказва един мъж за това, че е направил онова, което е имал право. Нали така, събратя?
Нетърпелива и вдъхновена да завърши докрай мисията си, Джоана се обърна към Сингър.
— Първо, законът, който позволява на мъжа да бие съпругата си, е несправедлив — каза тя през зъби. — И второ, юмрукът ти не е с размерите на въже, дебело колкото палеца ти, както повелява законът. Отведи го, Суин, и ако науча, че някой мъж се държи жестоко с жена си, той ще плати още по-висока цена.
— Господарю Дръмонд — започна да го придумва Сингър с присвити като за молитва ръце. — Казват, че сте се завърнали у дома при нас и Бог да поживи ангелите за щастието ни. Страшно се нуждаем от мъжка справедливост. Кажете на господарката за правата на мъжете. Вас ще ви послуша.
Дръмонд протегна ръце напред, сякаш се пазеше от враг.
— Няма да получиш помощ от мене. Господарката цитира правилно закона до буква. — После й се усмихна мило и продължи: — Ще се подчиним на решението й.
На Джоана й се прииска да се смее и да плаче едновременно. Не очакваше хората от Феърхоуп да подложат на съмнение решението й, но не знаеше как ще реагира Дръмонд. Беше тръгнала да му благодари, но после се осъзна.
Предишната нощ едва не му се беше отдала. Беше лежала будна с часове, припомняйки си грешката. Ако беше отстъпила, той щеше да разбере, че е девствена и че е натрапница. С времето щеше да се научи по-добре да изпълнява съпружеската роля и да използва властта, която беше открила миналата нощ.
Но сега имаше работа за вършене.
— Суин, след като Сингър се настани в казармата, заведи Глори в Ийстуърд Форк. Маги Сингър се нуждае от лекарска помощ.
— По-добре Бърти да я заведе.
— Пак ли сте се скарали?
— Тя се караше, аз слушах.
— Бърти ми трябва тук, така че разрешете проблемите си.
— Да, господарке.
Сингър изглеждаше сломен.
— Аз ще се погрижа за скъпата си Маги.
Джоана му отправи победоносен поглед.
— Когато рибата тръгне по сухо! — После взе кошницата си и тръгна към стълбите на кулата.
— Майко!
Алисдър хукна към нея. Върху главата му се клатеше войнишкият шлем, а в ръцете си държеше оръжията.