Тя махна тежкия шлем от главата му и го сложи в кошницата.
Косата му беше залепнала, а лицето му беше покрито с мръсотия и пот.
— Какво е направил Елтън Сингър? — попита той. Тя отметна косата от челото му.
— Набил е жена си. Един мъж не бива никога да вдига ръка срещу жена или дете.
— Затова ти никога не ме биеш… дори когато съм лош.
— Да. Аз съм по-силна от тебе.
Той се изпъчи.
— А аз съм умно момче. — После сериозно добави: — Насилието води до насилие.
Изказването му беше странно, като се имаше предвид облеклото му. Джоана зададе очевидния въпрос.
Той потупа с меча по щита, който носеше отличителния знак на рода Макуин, и с вдигната брадичка обяви:
— Уча се да воювам. Татко казва, че имам бързи крака и добро равновесие.
— Как минаха уроците ти днес? — попита го тя на латински.
Той въздъхна драматично и махна с ръка.
— Не виждаш ли, майко? Вече имам меч. Трябва да се науча да боравя безупречно с него.
Той изглеждаше непоколебим. Трябваше да задуши разрушителната му мания още в зародиш.
— Кой ти каза това?
— Аз го измислих.
Не беше разбрала кога Дръмонд се е приближил. Той застана зад нея. Тя веднага си спомни за предишната нощ, за топлия му дъх на врата й и ръката, прегърнала я през кръста. Прекрасната целувка. Бездънната слабост, която я беше последвала. Девическият страх, който дори и сега стягаше гърдите й и й напомняше, че трябва да се бори с влечението си към него.
— Алисдър трябваше да учи още един час с брат Джулиан.
— Защо не ми каза, че имаш урок, Алисдър? — попита Дръмонд.
— Защото нямаше да ми дадеш да се упражнявам с меча.
Дръмонд остана безмълвен пред изкривената логика на Алисдър. Като се радваше на затрудненото му положение, Джоана му отправи поглед, изпълнен с любопитство.
След дълго мълчание той се наведе към сина си и каза:
— Войникът никога не лъже и никога не бяга от задълженията си. Никакво сладко една седмица.
Алисдър хвърли щита.
— Не е честно. Майка никога не ме е лишавала от сладко за толкова дълго време.
Дръмонд стъпи здраво на краката си и погледна сина си в очите.
— Е, за нещастие сега точно това ще ти се случи.
— Мамо, направи нещо — замоли се момчето. — Мразя латинския. Брат Джулиан казва, че не мога да съм придирчив.
Доволна до дъното на душата си, че Дръмонд я беше подкрепил, тя се усмихна благосклонно на сина си.
— Сигурна съм, че отсега нататък ще го заобичаш повече.
Устата му, която толкова приличаше на тази на Дръмонд, се нацупи.
— Не, няма.
Тя спокойно вдигна щита и меча и тръгна по стълбите.
— Тогава скоро няма да видиш тези неща.
— Върни ми ги — настоя той. — Лош късмет носи, когато жена докосва меча на мъжа.
Джоана застина. Жена. С една дума Алисдър я беше причислил към общата маса. Досега за него винаги беше авторитетна фигура. Някой ден щеше да надживее нуждата си от нея, но дотогава тя щеше да му влияе на думи и на дела.
Тя се обърна и го погледна.
— Още по-лош късмет носи, когато едно момче наставлява майка си.
Той хвана Дръмонд за ръката.
— Татко, накарай я да ми ги върне.
— Предлагам — започна строго Дръмонд — първо да се измиеш на кладенеца. После да отидеш в параклиса, да се извиниш на брат Джулиан и да го помолиш да си вземете урока.
В очите на Алисдър се появиха сълзи и той изглеждаше толкова нещастен, че Джоана едва издържа. Дръмонд сякаш усети, че е готова да се предаде и сложи ръка на рамото й. Стисна я нежно и добави:
— Хайде, Алисдър. Бъди добро момче. Ще се видим на масата.
Една голяма сълза се спусна по прашната буза на Алисдър.
— Но аз трябва да кажа благословията. Аз съм най-малкият.
Със задавен от вълнение глас Дръмонд отвърна:
— Тогава ще те изчакаме заедно с брат Джулиан и ще обсъдим какво си научил.
Алисдър подсмръкна и избърса носа си.
— Добре — промърмори той, после се усмихна. — А кога ще започна да давам заповеди?
— На нас? Никога. — Дръмонд потупа Алисдър но задника. — Изчезвай.
Изпълнена с въодушевление, че Дръмонд беше проявил интерес както към образованието на сина си, така и към наказанието на Сингър, Джоана се обърна и тръгна по стълбите.
Тогава чу гласа на Дръмонд.
— Чудя се защо избра точно днешния ден да накажеш този побойник.
Тъй като не беше готова да обсъжда въпроса, тя само сви рамене.
— Мисля, че знам откъде си се сетила за това. — Той я настигна и вдигна ръката й. Ръкавът на роклята се смъкна и откри малката синина, която той й беше причинил предишната нощ.
Тя издърпа ръката си.
— Винаги съм вярвала на Маги, когато твърдеше, че е тромава. Но сега осъзнах, че я е биел от години. Почувствах се ужасно.