Оценяването на физическата му красота премина в копнеж, който разтопи сърцето й и замъгли съзнанието й. Може би нямаше да забележи, че е девствена. Може би нямаше да си спомни разположението на клеймото върху кожата й. Интимността може би щеше да запълни пропастта помежду им и с времето той може би щеше да започне да я приема такава, каквато е. Ако имаше късмет, топ щеше да я дари с дъщеря. Щеше да настоява да кръстят момичето Джоана, защото много й се искаше отново да започне да чува името си.
Потърси място, откъдето да започне.
Нека се сдобрим. Клеър, а аз ще се опитам да ти простя.
Споменът за думите му я измъчваше, защото Джоана осъзна опасната посока, която поемаха мислите й. В миг на слабост тя си беше представила немислимото: да стане негова съпруга в истинския смисъл на думата. Той щеше да забележи, че тя не е Клеър. Здравият разум щеше да му подскаже, че е роднина на съпругата му. Ако истината се разкриеше, щеше да бъде търсена отговорност от сестра Маргарет. Товарът на Джоана нарасна и тя се закле да чака благоприятен случай за да се отърве от него. А дотогава трябваше да пази сърцето си.
— Защо си ме зяпнала така? — внезапно понита той.
Лъжи, лъжи, лъжи. И не можеше да потърси опрощение за нито една от тях. Тя си помисли, че ако греховете са като белези, душата й сигурно вече е страшно погрозняла, а точно в момента нямаше сили да понесе вината за още една.
— Наблюдавам те, защото, колкото и странно да ти звучи, ние почти не се познаваме.
Дръмонд знаеше какво има предвид, защото самият той понякога не се разбираше.
— Ти също ми изглеждаш много различна, но никога няма да се опознаем наново, ако ме държиш на разстояние.
Тя се приближи и той разбра, че започва да отстъпва.
— Така е по-добре. Онази Клеър, която аз си спомням, никога не би въздала справедливост на мъж, който бие жена си, или на който и да е друг престъпник. Освен това би се хвърлила в прегръдките ми.
Тя се втренчи в шията му.
— Както казваш, аз не съм същата. Вече съм различна.
Той би могъл да добави още, че е станала смела, измамно почтена и изключително интересна личност.
— При подходящи условия смелостта на една жена може да бъде привлекателна черта.
— Мислех, че мъжете се интересуват повече от размера на наследството или от красотата на жената.
— Така е, но когато тя притежава в изобилие и двете, тогава мъжът търси интелигентност, както и някои други достойнства.
Тя наклони глава на една страна.
— Защо изобщо ще си създава такива грижи?
Дръмонд беше очаквал да се колебае и ласкае в отговор. Почувства се неудобно от нейната прямота и ако не внимаваше, щеше да се изпусне и да й каже колко го е заинтригувала.
— Най-вероятно от скука.
— Ръце без работа или нещо подобно?
Той се сещаше за няколко неща, с които да занимава ръцете си, но всяко от тях включваше физическото удоволствие да изследва женските й прелести. Особено когато знаеше, че е гола под робата си. Въпреки вятъра започна да се сгорещява под вълнената си наметка.
— Един мъж винаги ще бъде любопитен да разбере как е станала толкова смела.
Погледите им се срещнаха, нейният тъмен и тайнствен на лунната светлина.
— Ако не се бях научила да се защитавам, сега щях да бъда просякиня, а Алисдър безпризорно дете.
Списъкът от погрешни представи за нея се удължи, защото той прибави и качеството работлива.
— Не критикувах мотивите ти, Клеър. Особено след като и аз имам полза от тях. Благодарение на тебе имението ни просперира.
— Но Феърхоуп е малко владение в сравнение със земите ти в Шотландия. Как може да му обръщаш толкова голямо внимание?
Дали се преструваше? Не очакваше това от тази нова Клеър и последното нещо, за което искаше да говори сега, беше Шотландия. Имаше други въпроси и лични теми за обсъждане. Той избра проблема, който го занимаваше през по-голямата част от деня: отказа й да му роди още деца.
— Феърхоуп ще бъде зестра за най-голямата ни дъщеря.
Очите й се уголемиха от ужас и пръстите й се сплетоха.
— А бъдещето на Алисдър?
Той отново забеляза предпазливостта й и завидя на сина си, че се радва на майчината й любов.
— Той ще наследи земите на майка ми.
— В Шотландия — прошепна тя и думите й прозвучаха, сякаш беше настъпил краят на света.
— Да.
— Разбирам.
— Така че не бива да пренебрегваш важността на Феърхоуп.
Дори и на неясната светлина той забеляза как тя побледня.
— Нямам такова намерение. Просто си помислих, че не обръщаш достатъчно внимание на другите си имоти. Какво ще остане тогава за Алисдър?