— Изглеждаш много нетърпелива да се отървеш от мене. Така ли е?
— Разбира се, че не.
Неискреността в бързия й отговор беше истинско предизвикателство.
— Ти си моя собственост. Вехнеш ли от занемаряване?
Тя се засмя нервно.
— Най-точно е да се каже, че съм изгубила способността си да вехна. Надявам се, че ще го признаеш.
Срещу стеснителността, която беше загубила, тя беше придобила силен характер — очарователна черта у една вече интересна жена.
— Признавам само, че не си същата Клеър, за която се ожених, и аз, като твой съпруг, имам правото да открия разликите.
— Ха! — Тя се отдръпна. — Искаш да кажеш, че ще ми направиш отново бебе, после ще ме оставиш да го родя и да го отглеждам сама.
Той я последва, като съжаляваше, че стената беше кръгла, защото по-добре можеше да я хване натясно в някой ъгъл.
— Дори ако не се сражавах срещу Едуард Първи, нямаше да ми бъде позволено да присъствам в родилната стая. А и обикновено майките отглеждат момичетата в семейството.
— В това семейство майката отглежда всички деца.
Изненадан, той бе в състояние само да я зяпа глупаво. Когато дойде на себе си, започна да се отбранява.
— Извини ме, че съм поставил бъдещето на кралството пред благоденствието на една бременна жена.
— Трябваше да преговаряш с англичаните, вместо да се впускаш във война и да застрашаваш сигурността на тази бременна жена. Постави в опасност жена си.
Все повече се изненадваше от нахалството й.
— Впуснал съм се във война? Като се има предвид, че срещу нас напредваше цяла армия, нямах особен избор. Освен това мислех, че носиш кралското копеле.
Желанието за борба я напусна.
— Можеха да те убият на място и замъкът Макуин да бъде разрушен.
Събитията от онзи черен ден преди толкова време бяха надвиснали като лош спомен в съзнанието му. Тогава беше сигурен, че смъртта ще го намери преди зазоряване. Не беше и помислил за положението на Клеър.
— Коя съм аз, че да те укорявам?
Нямаше отговор на това, ето защо подхвана друга трудна тема.
— Трябваше да ме извикаш да дойда заедно с тебе днес в Ийстуорд Форк.
— Не беше необходимо.
— Там ми беше мястото.
— Точно така. И отговорност на шерифа Хей.
Никога ли нямаше да признае, че има съпруг, заклел се да я защитава?
— Безопасността ти е моя грижа.
— Не бях в опасност. Сингър страдаше от последиците от пиенето на прекалено много бира. Беше му трудно дори да пристъпва.
Ако всяка жена беше способна като нея, мъжете щяха да станат напълно безполезни.
— Това преди или след като го върза беше?
Тя вирна брадичка.
— И в двата случая.
Прииска му се да я нахока, но тя изглеждаше толкова горда, че той избра логиката като по-добър подход.
— Той е склонен към насилие, Клеър. Точно това е причината, заради която ти отиде при него.
— Знаеш ли, всъщност не мислех за него или за онова, което може да ми стори. Бях загрижена за сигурността на Маги.
Безкористността се прибави към списъка с достойнствата й. Но не можеше да не се запита дали тя някога щеше да бъде толкова загрижена за него или за фалшивия им брак.
— Сигурността на една жена често зависи от настроението на половинката й.
Лицето й изразяваше недоверие.
— Щастието на жената зависи от доброто настроение на съпруга й? Глупости!
— Тогава как ще обясниш думите си, че никога не си познавала щастието, преди да се ожениш за мене. Каза, че ще посветиш живота си на задоволяването ми.
Тя наведе глава и промърмори.
— Сигурно си ми бил завъртял главата.
Той оцени високо смелостта й.
— Значи сега не съм.
— Не зная какво да мисля за тебе. Затруднена съм.
Дръмонд се подразни, че предишните му думи този път бяха насочени срещу него. Тя се нуждаеше от силна, умела ръка, а той беше имал седем години на разположение да размишлява какво иска от нея. Наведе се към нея и прошепна:
— Можеш да сложиш край на несигурността си и да се държиш като добра съпруга.
Тя се изправи на пръсти и когато носовете им бяха на сантиметър разстояние, заяви:
— Толкова добра съпруга съм, колкото и ти си съпруг.
Беше го хванала натясно.
— Тогава може би и двамата ще започнем отначало.
— Как? — изсмя се тя.
— Като се държим като нормални съпрузи.
— Тоест?
Той се усмихна на наивността й.
— Сближават се.
— А ако единият от тях откаже да се сближава?
— Другият ще изиска обяснение или ще потърси другаде близост.
Смелата жена беше изчезнала. На нейно място той видя срамежливо и нерешително момиче, което подръпваше с пръсти края на шала си.