— Искаш да кажеш, че ще си вземе любовница — каза тя. — Ти си правил това и преди, и то без основание.
А тя беше спала с мъжа, който сега беше крал на Англия. Господи, какъв фарс беше техният брак. Дръмонд не можеше да й прости, не и докато не го помолеше за прошка. Но както стояха нещата между тях, в момента нямаше големи шансове за успех. Ако искаше той да диктува положението, трябваше да действа бавно.
Той протегна ръка и спокойно каза:
— Сега просто искам някой да подържи ръката ми.
Тя погледна към главната порта, а после промуши пръстите си през неговите. Кожата й беше хладна, по-мека, отколкото си я спомняше, а китката й беше толкова крехка, че можеше да я счупи с едно извиване на пръстите си. Помисли си за Елтън Сингър, биячът на жени. Дали Клеър отказваше да сподели леглото на Дръмонд, защото беше виждала отблизо жестокостта, на която е способен един съпруг?
— Защо спиш в леглото на Алисдър? — попита я той.
— Защото е прекалено малко за тебе.
Той се опита да сдържи смеха си, но не успя. Когато тя се опита да измъкне ръката си, той я хвана здраво.
— Трябваше да те попитам защо избягваш съпружеските си задължения.
— Задължения? — Тя рязко дръпна ръката си. — Правенето на любов за тебе задължение ли е?
Леденото й неодобрение попари радостта му.
— Не би трябвало да е така, не и ако отново се опознаем.
— Моля те, поясни какво точно имаше предвид под „опознаем“.
С дълги разходки в гората и тихи, интимни вечери тук, едва не отвърна той. После се осъзна и спря. Майчице, та той правеше планове за съблазняването на собствената си съпруга. Част от него се противопоставяше на идеята, но свободата на безкрайната небесна шир го омайваше. Може би беше и проява на слабост от негова страна — прекалено дълго самотата беше негов постоянен спътник и затова се нуждаеше от компанията й.
Тя щракна с пръсти.
— Сетих се. Нека забравим какво е било, преди да те заловят. Всеки ден ще си разказваме по нещо, което се е случило по време на раздялата ни.
Какви игрички играеше тя? Преди да успее да попита, тя продължи:
— Ще ти разкажа коя е първата дума на Алисдър. Мога да ти опиша първите му стъпки. Или как сложи сол в сандъка с овеса. Тогава се смях до припадък. Много от постъпките му са толкова забавни…
Той престана да я слуша. Не искаше да чува думите й. Ако знаеше за сина си, мрачните и самотни дни в затвора биха били непоносими. Вместо това се беше отдавал на фантазиите си за Клеър. Представяше си, че тя често го посещава, носи му от любимите му ястия и топли нови дрехи, които сама е ушила. Въпреки че изглеждаше като Клеър, жената, за която мечтаеше, беше не невярната съпруга, а преданата другарка. Още по-жалко, помисли си той.
— Дръмонд, слушаш ли ме?
Той заряза фантазиите и се върна към реалността.
— И какво да ти кажа, Клеър? — процеди през зъби той. — Да ти опиша ли луксозната обстановка в английската затворническа килия? Може би искаш да научиш за деликатесите, които ми сервираха, или за певците, които ми осигуряваха.
— О, Дръмонд, не съм мислила за тебе като… — Тя прехапа долната си устна и очите и заблестяха.
— Като какво?
Тя го прегърна и положи глава на гърдите му.
— Не мислех за тебе само като за човек, лишен от свободата си.
Винаги се беше грижила за болните в селището, но въпреки това той не искаше от нея съчувствие, искаше признание, а после и молба за прошка заради изневярата й.
Тя беше топла и отзивчива и физическите му нужди надделяха над принципите му. Беше прекарал без жена твърде дълго време и ако продължаваше да гали гърба му, щеше да я има на всяка цена.
— Нямаха право да те затварят и да ни казват, че си мъртъв. Защо семейството ти нищо не ми е съобщило?
— След първата година са казали на роднините ми, че съм обесен и… — Гласът му изневери. Не можеше да се изправи лице в лице с ужаса. Независимо от случилото се помежду им той нямаше намерение да й предава кървавите подробности от описанието на Едуард I за смъртта на Дръмонд. — Обесен.
— Тези години сигурно са били много тежки за тебе.
Отвътре го разяждаше горчивина. За нея е било по-ценно това парче земя на границата, отколкото брачната й клетва. Сърцето й биеше силно и равномерно до гърдите му. Сякаш тялото й предлагаше да поеме неговия товар. Не се тревожи, аз съм тук, за да споделя болката ти.
Коленете му затрепериха и той престана да се чувства измамен съпруг, превърна се в обикновения мъж, за когото говореше тя. Ръцете му я прегърнаха и той потърка буза в косата й. Миришеше на дом, а нежното й докосване възбуди една от чувствените му мечти.