Стоеше върху добре укрепен замък, със свободна шир, докъдето стигаше погледът, и със златокоса богиня до себе си. Тя го галеше а меките й устни и танцуващи пръсти изпълняваха еротични мелодии върху кожата му. После тя стана нетърпелива и като стенеше в забрава, поведе ръцете му към заоблените си форми. Тъкмо когато очакваше жената от мечтите му да го моли да я люби до сутринта, тя го погали за последно и се отдръпна назад.
Желанието замъгли съзнанието му. Когато най-после погледът му се избистри, забеляза учуденото й изражение. А дали не беше объркано?
— Аз, ъ-ъ… — Тя се спря и погледна към вратата. — Трябва да ти кажа лека нощ, лорд Дръмонд.
Официалното й държание сложи край на физическите му копнения. Инстинктивно усети, че тя е обзета от чувства, които нито приветстваше, нито разбираше. Колкото и странно да беше, той имаше усещането, че продължава да е потопен във фантазията си. Защото тя беше и не беше Клеър. Все още не можеше да я пусне.
— А ако ти заповядам да останеш?
Тя придърпа шала около раменете си.
— Ще те помоля да не го правиш.
По-искрена молба не беше чувал в живота си.
— Оттегляш ли думите си на съчувствие?
— Не. — Гласът й беше изпълнен с тъга. — Увивам ги в блестяща нишка и ги поставям в краката ти.
— Значи си уморена.
Тя сведе поглед.
— Никога не съм била по-малко уморена в живота си.
— Тогава си болна?
— Напълно здрава съм.
Погледите им се срещнаха и той изпита странно усещане, защото в очите й видя терзание и силен страх.
— В лошо настроение си.
— Бих могла да забавлявам цяла компания.
Желанието го обливаше като топло вино с мед и той я покани с жест. Тя отстъпи назад.
— Утре е пазарен ден и трябва да стана с пукването на зората. Лека нощ, лорд Дръмонд.
Влажните й очи проблеснаха на лунната светлина, след което се обърна и изчезна през портата.
Миг по-късно се показа Алисдър с щит и сабя в ръка.
— Какво й е на майка?
Отговорът заседна в гърлото на Дръмонд и той се загледа в отворената черна порта. Искаше му се тя да се върне при него, да довърши онова, което беше започнала, и да му каже какво тежи на сърцето й.
— Тя дори не ме видя. Нали няма да й кажеш, че съм бил тук, татко? Ти каза, че обучението ми на войник трябва да започне и аз реших да попатрулирам по кулата. За да защитавам мама и Бърти.
Дръмонд поклати глава в опит да изтрие образа й. Дали щеше да отстъпи? Не можеше да бъде сигурен, но се обзалагаше в името на всичките си бъдещи синове, че й се беше искало и едновременно беше уплашена и възбудена от това.
— Обещаваш ли, татко?
Решен да изпита границите на самообладанието й, Дръмонд измисли план. С начертаната вече стратегия, той разроши разбърканата от съня коса на сина си.
— Ще запазя тайната ти, Алисдър, но и ти трябва да направиш нещо за мене.
ГЛАВА СЕДМА
— Майко, може ли да си взема една дюля?
Разкъсвана от угризения на съвестта, Джоана приветства отклоняването на вниманието. Ако не можеше да престане да мисли за големите страдания, понесени от Дръмонд, по-добре да се втурнеше направо в прегръдките му и да му обяснеше точно защо не се е поинтересувала за него.
— Кърли и малката й сестра си взеха дюли. — Алисдър отстъпи назад, застана лице в лице с нея и настоя: — Може ли да си взема една?
Тя разроши косата му и си помисли, че скоро трябва да бъде подстриган.
— Ще обещаеш ли да спазиш уговорката си с брат Джулиан?
Той хитро се измъкна.
— Давам ти честна дума. Това е мъжко обещание.
През следващите няколко години щеше още повече да се отдалечи от нея. Когато станеше мъж, щеше да се гордее с него. По-късно щеше да й води на гости децата си. Погълната от майчината си любов, на нея й се прииска да го прегърне, но знаеше, че няма да му хареса подобна проява пред други хора.
— Трябва обаче да се върнеш преди вечерня.
Той кимна.
— Гладен съм, майко. Умирам от глад като мишките в килера на Глори.
— От кого чу това?
— От Суин. — Той погледна през рамо и се насочи към свободния край на пътеката. — Но той казва, че тя може да задържи сладките за себе си.
Последният етап от продължаващата война между двамата влюбени обещаваше да увеличи пропастта помежду им след последния празник Света Троица. Света Троица. Рожденият ден на Дръмонд. Колко от тях беше прекарал самотен и гладен в лондонския Тауър? Тъгата отново започна да тормози съзнанието й. Трябваше да попита за него, след като знаеше, че старият крал се отнася жестоко с враговете си. Той едва ли би се интересувал от нуждите им или пък би осведомил семействата им. Това все пак не я извиняваше, би трябвало да поразпита чрез трети човек.