— Мамо, какво не е наред?
— Нищо.
Алисдър се беше спрял и я наблюдаваше. Неспокойното му изражение отразяваше разтревоженото и намръщено лице на Дръмонд.
— Няма нищо, мили, можеш да си вземеш дюля, но само една.
— И една за Лонгфелоу. — Той се завъртя и хукна по пътеката, която щеше да го отведе до пазара.
Джоана заобиколи стадо шилета и продължи към майстора на кожи, за да вземе защитна ръкавица за готвача. Сергии на дребни и едри търговци обграждаха алеята от двете страни. Докато продавачите изваждаха на показ стоките си, занаятчиите и селяните си разменяха сутрешни поздрави. Беше твърде рано за посетители от съседните селища, но до обяд дворът щеше да бъде изпълнен с каруците и талигите на клиентите.
Хлебарят я извика.
— Вземете си кифла, господарке. Лорд Дръмонд каза, че са също толкова хубави като тези на леля му Фиона. Изяде цяла дузина и заръча да доставям от тях всяка сутрин в кулата.
Ароматът на прясно изпечен хляб гъделичкаше носа й, но тя се съмняваше, че може да погълне дори и хапка. Беше успяла да избегне срещата с Дръмонд сутринта, а информацията за местонахождението му щеше да и позволи да продължи в същия дух. По-късно щеше да се изправи лице в лице с него.
Тя се усмихна и с надеждата, че не звучи като жена, която е изгубила ума си по някой мъж, попита:
— Кога е бил тук лорд Дръмонд?
Хлебарят изчисти ръцете си, вдигайки облак от брашно.
— Тъкмо преди да тръгнат заедно със Суин към майстора на кожи. Господарят каза, че сигурно ще го потърсите там.
Значи посещението при табака отпадаше. Мислеше, че Дръмонд ще отиде при дърводелеца и беше планирала задачите си така, че да избегне този район. Желанието му тя да го търси не се нуждаеше от коментар.
— Елтън Сингър е оставил такъмите си да плесенясат — продължаваше хлебарят. — Суин ги донесе със себе си тази сутрин. Глори още е в Ийстуорд Форк, нали знаете. Предполагам, че ще я докара след ден-два. Очаквам да се сдобрят.
Проблемите между Суин и Глори си бяха тяхна работа. Джоана си имаше достатъчно собствени грижи.
— Благодаря. — Тя сложи кифлата в кошницата си, в която вече имаше счупен триножник и няколко буркана с мед, после пожела на хлебаря приятен ден и продължи към ковача.
Докато вървеше натам, обущарят я покани в работилничката си. Със свита уста той се опитваше да прокара един дебел конец през ухото на голяма игла. Зад него слабичката му жена беше седнала на пейката.
— Лорд Дръмонд е при майстора на кожи — каза той, съсредоточавайки внимание върху задачата си. — Каза, че ще питате за него.
Джоана по-скоро би се поинтересувала за някое прасе, обречено на заколение.
— Така ли?
Когато успя да вдене конеца, обущарят се усмихна и умело направи възел.
— Не бихте могли да желаете по-добър мъж. Поръча на Алисдър чифт ботуши.
Като си мислеше, че е по-добре Дръмонд да изпраща съобщенията си от Шотландия и да харчи пари там, тя благодари на обущаря и продължи пътя си. Тогава срещу нея се зададе Морган Фор, който водеше магаре, натоварено с кошници. Досега не се беше срещала с него, но Алисдър чудесно й беше описал кльощавия мъж. Ниско подстриганата му кестенява коса и дългата до гърдите огнено-рижава брада го правеха лесно различим.
Тя спря пред него.
— Не съм имала удоволствието да ви поздравя с добре дошъл във Феърхоуп Тауър, господин Фор. Аз съм лейди Клеър.
— По разказите мож ви познай човек.
Уелсецът говори доста изопачено, беше казал Бърти. Сега Джоана разбра защо.
— Вие се грижите за Лонгфелоу.
— Туй е стадно животно и иска компания. Еднъж беше позволил на няк’ва мишка и малките й да се катерят но него. Кожата му е дебела кат’ корабна палуба.
Беше се надявала да измъкне някаква информация за Дръмонд от този човек. Макар вече да се съмняваше в успеха си, тя продължи:
— Отдавна ли познавате лорд Дръмонд?
— Откакто стената се срути при водната порта.
— Входната порта към какво?
Магарето го побутна. С дългите си пръсти той почеса муцуната на животното.
— При струпването на скалите, които Завоевателят хвърли в Темза.
„Изопачено говорене“ беше доста ласкателно описание. Струпването на скали. Уилям Завоевателя. Темза.
— Искате да кажете лондонския Тауър.
— Единствената кула на реката със затворници с износени стълби.
След като вече се беше докопала до нещо, тя се залови за него.
— И вие ли сте били затворник?
Ръката му замръзна. Магарето нададе оглушителен рев. През шума той отвърна:
— Там не мойш си нае стая и кофа със змиорки.