Дори да измъкне някаква информация за Дръмонд, Джоана знаеше, че няма да разбере много от нея.
— Надявам се престоят ви при нас да бъде приятен.
— Ще избягам оттук, преди да стане твърде късно. Плантагенетите не изпускат нищо от погледа си.
Като пренебрегваше словореда и глаголите, Джоана се концентрира върху съществителните.
— Кралят иска да стоите наблизо. Не ви позволява да се върнете в Уелс, така ли?
Като по чудо той кимна утвърдително.
— Убеден е, че ще срутя планина от слонски изпражнения.
Озадачена, тя попита:
— А вие ще го направите ли?
Той примигна, единият му клепач се движеше по-бавно от другия.
— Новият крал никога няма да носи праз лук в деня на Свети Дейвид.
Тя почти подскочи от радост при познатата тема, защото знаеше, че Свети Дейвид е покровителят на Уелс.
— Значи сте религиозен човек.
— К’во общо има църквата с краля?
Съвсем объркана и с желание да разтърси отчаяно глава, тя му подаде кифлата.
— Ето, вземете, това е за вас.
Той отстъпи назад и се сблъска с магарето.
— Изпросената храна попада само в хрисим стомах.
Тя реши, че мисленето му е толкова изкривено, колкото и говорът му.
— Винаги давам кифли на новодошлите.
Той надникна в кошницата?
— Днес е пълно с добре дошли, а?
— Да — реши да рискува тя.
Когато той се усмихна, тя бутна кифлата в ръката му.
— Хапнете си хубаво.
Той я обърна в ръката си и промърмори:
— Корона да сложат върху главата ви.
Продължавайки но пътя си, Джоана се закле, че следващия път, когато се опита да разговаря с Морган Фор, ще настоява Дръмонд да играе ролята на преводач. Глупава мисъл, защото всъщност възнамеряваше да стои колкото се може по-далече от него.
Като наближи ковача, тя свали наметката си заради горещината. В ковачницата майсторът държеше с дилафа нещо, което подозрително много приличаше на малък шлем.
— Надявам се, че не е за Алисдър.
Дилафът се изплъзна от ръката му и шлемът падна във водата, която засвистя.
— Лорд Дръмонд го поръча. Също и плетена ризница и нагръдник.
Миризмата на киселина дразнеше стомаха й и затова тя се премести встрани.
— Може би е за друго момче, а не за Алисдър.
— Господарке — продължи той и свали промитата с пот престилка от врата си. — Съпругът ви изрично даде заръките си. Сега е при майстора на кожи, за да поръча ръкавици на момчето. Каза да ви предам къде е, така че да не губите следите му.
Да загуби следите му? Пет нари не даваше къде се намира! Тя подаде на ковача счупения триножник.
— Предлагам да съсредоточиш усилията си в поправянето на това, ако цениш моето покровителство. В Ийстуорд Форк има нова ковачница, поне така чух.
С помръкнало изражение той кимна и извади шлема от водата. Погледна го със задоволство и после го хвърли настрани.
Готова да се бори с деспотичния Дръмонд Макуин, тя отиде при майстора на кожи.
— Не се тревожете, господарке. Той каза, че ще дойдете да го търсите. На арената за турнири е, със Суин. Ако тръгнете по пътеката, която минава зад работилницата на бъчваря, ще стигнете по-бързо.
Тя едва не го сряза, че добре знае пътя, но човекът не заслужаваше гнева й. Тръгна да търси този, който го бе причинил.
Дръмонд стоеше в центъра на арената. Без риза, с коса, вързана с кожена лента отзад, и мускулест гръб, лъщящ от пот, той приличаше на древните гладиатори, които Омир беше обезсмъртил. Облечен в неприлично тесен панталон и меки кожени ботуши, той беше събрал тълпа от обожателки. Изглежда, не съзнаваше интереса им, защото се беше посветил на задачата да извади стълба с мишената. Чудесно, помисли си тя. Феърхоуп не се нуждаеше от оръжия. Стълбът беше грозен и мъжете никога не го използваха.
Стегнатите му мускули и дългите му жилести крака привлякоха погледа й. Ядосана, че може да се възхищава на мъжа, който искаше да превърне кроткия си син в побойник, тя закрачи към него.
— Дойдох да поговоря с тебе за нещата, които си поръчал за Алисдър при ковача.
Като я погледна през рамо, той й се усмихна дяволито и подканващо.
— Откри ме.
— Как няма да те открия, след като си оставил устни заръки навсякъде!
Личеше си, че едва сдържа смеха си.
— Много си красива в този цвят. Нюансът подчертава русата ти коса. Сигурно си се облякла така заради мене.
Фактът, че беше отгатнал намеренията й тази сутрин, я раздразни още повече. Просто съвпадение. Тя харесваше роклята и затова я беше облякла. Заради себе си, а не заради него.
— Алисдър няма да получи военно снаряжение.
Той се изправи и обви с ръка върха на стълба. Ръката му, облечена в ръкавица, изглеждаше достатъчно голяма, за да покрие главата й, а широките му рамене закриваха слънцето.