— Винаги ли си толкова пъргава сутрин?
Как можеше едновременно да приветства и да презира ласкателния му тон? Без да отговори, тя продължи:
— Моля те, отговори на конкретния въпрос.
Той въздъхна и пристъпи от единия на другия крак.
— Ако зависеше от тебе, синът ни щеше да бъде експерт в целуването на свещенически дрехи и говоренето на чужди езици.
Тя се изправи гордо.
— Аз говоря латински.
Той се разсмя.
— С кого? С Евелин? С Джон Хендъл?
Част от гнева й се изпари, защото той беше прав. Но латинският беше езикът на учените, а тя точно за това готвеше Алисдър.
— Той трябва да се учи.
Дръмонд обърна ръката си и продължи да излага разумните си аргументи.
— Тогава го научи на нещо полезно.
Миришеше на кожа и усилено работещ мъж. За нейно учудване това й допадаше много.
— Като убиването?
— Трябва да се научи да се защитава. — Той разпери ръце. — И да защитава всички тук. Освен това има философия, римско управление и история на Шотландия. — Последните две думи бяха натъртени.
Възнамеряваше да намери способен шотландец, за да учи Алисдър, но още не му беше дошло времето.
— Не мога да си позволя още един учител, а не мисля, че е разумно да прекъсвам учението му на този етап.
Той й се усмихна чаровно.
— Не се тревожи, скъпа. Ще го науча на всичко, което му е нужно да знае. Остави на мене.
Мъжете вече му се подчиняваха, а жените се заплесваха по него. Джоана нямаше време да върви подире му, да отменя поръчките му или да се чуди дали си е оправил сметките. Не можеше да повдигне въпроса за парите в момента, не и докато не научеше дали има собствени средства.
— Настоявам да започнеш с ковача, като му кажеш, че Алисдър няма нужда от ризница. Аз се погрижих за шлема.
Той й хвърли изпепеляващ поглед, който би разтопил и ледена девица.
— Успокой се, Клеър, или ще трябва да ти поръчам пояс на целомъдрието.
Ужасена, тя скръцна със зъби.
— Нищо подобно няма да направиш.
С поглед, вперен в бедрата й, той промърмори:
— Като си помисля, ще бъде грях да те заключа. Знаеш ли… — Той потърка гърба си на стълба. — Мога да бъда убеден да променя обучението на Алисдър, ако ти се съгласиш…
Недоизказаните думи увиснаха в пространството. Когато тишината натежа, тя си представи какви биха могли да бъдат условията му. Щеше сигурно да каже, че иска тя да му създаде дом, пълен с деца, или да дели леглото с него още от тази вечер. С пламнали бузи тя втренчи поглед в широките му гърди.
— Какво?
— Да почешеш гърба ми.
Тя го погледна в очите.
— Моля?
Той сви вежди, после се обърна и застана с широкия си мускулест гръб пред нея. Достатъчно високо, така че и пазачите да го чуят, той повтори:
— Почеши ми гърба.
Искаше й се да му каже да отиде да се въргаля в калта, но като си помисли, че половината от привлекателните жени наоколо можеха да ги чуят, тя се отказа от идеята си. Тъй като нямаше избор, Джоана остави кошницата и изпълни молбата му. Той изстена доволно и потръпна при докосването й, напомняйки й за властта, която тя имаше над него. Миналата нощ тя беше съзряла влиянието, които той имаше над нея, умение, което на нея тепърва й предстоеше да овладява. Проблемът беше, че той имаше много по-голям опит от нея. Следователно тя трябваше да подхожда много внимателно при всеки отделен случай. Освен това никога не трябваше да остава насаме с него.
За да й бъде по-удобно, той приклекна и сложи ръце на коленете си.
— Радвам се, че си престанала да си гризеш ноктите. И това ли е следствие от раждането на Алисдър?
Сестра Маргарет обичаше да казва, че лошите навици избягват Джоана и се лепят за Клеър.
— И така може да се каже.
Той се наведе надясно и продължи:
— Да. Точно там. О! Добре ли спа?
Почти не беше мигнала.
— Страхотно — отвърна с весел глас.
— Каза, че никога не си била по-малко уморена.
Дяволите да я вземат тази негова памет.
— Беше краткотрайно чувство.
— Хм. Следващия път, когато си играем, ще се постарая преживяването да бъде по-дълго.
Яркият спомен изникна изведнъж. Тя отново се почувства закриляна и в безопасност в прегръдките му. Още по-обезпокояващо беше, че й се бе приискало близостта им да бъде по-голяма и не само физическа. Би се радвала да споделя тъжните и весели събития в живота му.
— Няма никакъв пазарен ден — каза той. — Беше неумело извинение, за да избягаш от мене и от брачната си клетва.
— Неумело?
— Лесно се проверява.
— Исках само да те успокоя.
С дрезгав шепот той отвърна: