— О, наистина успя. Все още си спомням как главата ти лежеше върху гърдите ми.
Тя дръпна ръката си.
— Срещнах господин Фор.
Той се извърна с лице към нея и погледът му й показа, че не го е заблудила с извъртанията си.
— Фор не е фамилното му име. По-скоро е описание.
— Какво означава? Той почеса стомаха си.
— Великият.
— Има голямо самочувствие.
— Така и трябва. Беше последният от уелсците, който се предаде.
— Едуард Първи го пъхнал в затвора.
— Той ли ти каза това?
— Успях да разбера някоя и друга дума от него.
В очите му проблесна дяволито пламъче.
— Внимавай, защото иначе ще слушаш до втръсване двойни л-та и протяжни о-та.
Тя избухна в смях.
— Толкова дълго си бил заедно с него, че и ти говориш така изопачено.
Той стана по-сериозен и избърса чело с ръкавицата.
— Седем години.
Тя беше обхваната от съжаление.
— Какво да ти кажа, Дръмонд? Ако беше по силите ми, бих те освободила.
— Никога не съм поставял под въпрос положението ти при новия крал. Познаваш го достатъчно добре.
— Точно това имах предвид, когато… — Тя прехапа устни. Беше се опитал да я хване в капана си. Не можеше, не трябваше да говори за греха на Клеър, нито с него, нито с някой друг.
Сините му очи станаха студени.
— Когато какво?
Привидно спокойният му глас не измами Джоана, той искаше признание от нея. Щеше да се бори до гроб за него. Клеър беше съгрешила, за да го спаси. Джоана нямаше да омаловажава решението на сестра си.
Тя се отдръпна.
— Мислех, че тази сутрин ще строиш навес на Лонгфелоу.
Той сложи ръка на ухото си.
— Чуваш ли чуковете?
Тъй като непрекъснато си мислеше със съжаление за миналата нощ, беше пропуснала да чуе ударите, които се носеха откъм главната порта. Тя се обърна по посока на звука и видя Суин да върви по пътеката, преметнал прясно отрязан дънер, а край него подскачаше Алисдър. Те вървяха към арената.
Нетърпелива да завърши разговора си с Дръмонд насаме, тя попита:
— Защо сменяш стълба?
— Ако го оставя така, и ти ще можеш да го събориш.
— Забранявам ти да учиш Алисдър как да го използва.
— Напротив, ще го уча.
— Тогава ще бъдеш разочарован.
— Можеш да си забраняваш, докато дойдат твоите римски центуриони. Аз ще действам така, както смятам за добре.
— Как ще плащаш за това?
— С печалбите от имението, които се надявам да удвоя, като започна да отглеждам испански говеда.
— Феърхоуп е мой.
— Даден е бил на вдовицата на Дръмонд Макуин. Ти не си тази жена.
У Джоана се надигна страх. Дали се беше досетил? Като потисна паниката си, тя внимателно започна да изучава мрачното му изражение, но там не съзря ирония.
— Какво искаш да кажеш с това, че не съм тази жена?
— Тя не съществува, тъй като аз съм жив и здрав. — Той я погледна в очите. — А ти си пребледняла като платно. Какво има, Клеър?
Клеър. Джоана си отдъхна. Никога досега името на сестра й не й беше звучало толкова мило. Тя се захвана за неговата дума.
— Задължена съм да давам зърно на господаря. Нямам излишни пасища за добитък, испански или какъвто и да било друг.
— Това, а и други неща ще се променят.
Само второ пришествие би объркало живота й повече отколкото пристигането на Дръмонд Макуин.
— Предпочитам нещата да си останат както досега.
Той повдигна вежди изненадано.
— Защо, за Бога?
Решена тя да има последната дума, Джоана вдигна кошницата си.
— Много ми харесваше да съм вдовица.
Уверен, че измисленият през миналата нощ план ще проработи, Дръмонд се поклони.
— А пък на мене много ми харесва игривостта ти.
За негово удоволствие хубавата й уста се сви от недоволство. Ако можеше да я държи постоянно в напрежение, щеше да успее да я вкара в леглото си. След като веднъж попаднеше там, тя щеше да му каже всичко, което той искаше да знае, защото никога не беше успявала да крие тайните си в тъмното.
— Кой е игрив? — попита Алисдър, като местеше поглед от единия върху другия.
На устните й се появи лукава усмивка.
— Конят, който баща ти ще ти купи.
Тя си тръгна, оставяйки Дръмонд да се справя с възбудения Алисдър и с тъжния Суин.
След като преглътна парчето торта, Алисдър заяви:
— Татко каза, че мога да закова конска подкова над вратата на Лонгфелоу. Така злите духове няма да се доближават до него.
Джоана отвори уста, за да го предупреди за опасностите при катеренето по въже, но се спря, защото съветът й щеше да прозвучи като поредната лекция. Почувствала се изключена от живота му, тя избута гарнираните лешници в края на купата.
— Съмнявам се, че някой дух ще тръгне да търси слона — отбеляза брат Джулиан. — В светите книги се казва, че Бог е осигурил животните.