— Ще спазя споразумението ни.
— Отново ще обсъдим този въпрос.
Тъкмо когато Джоана се канеше да възрази, Алисдър се върна. Облечен в дългата си нощница, с шапка на главата и отчаяна физиономия, той се качи на пейката и положи глава на рамото й.
— Не мога да заспя, майко. Ще ми разкажеш ли една приказка?
Сърцето й се разтопи и тя го прегърна.
— Добре, но ще събудим Бърти.
Дръмонд се изправи.
— Ще ви пожелая лека нощ.
Джоана реши, че Алисдър ще спи на леглото си, а самата тя ще си постели на пода и го поведе към стаята.
Докато изчакваше да се настанят в стаята на Алисдър, Дръмонд кръстосваше покрития с папур под на спалнята си. Изсушената трева беше щедро смесена с босилек и мащерка и стаята ухаеше приятно.
Никъде, помисли си той, не личаха повече промените, настъпили у съпругата му, както в тази уютна стая. Тя беше изгубила вкуса си към скъпи огледала и копринени пискюли. Вместо букети от розови пъпки в изящни вази беше предпочела глинени съдове, изработени от местен грънчар, и ги беше напълнила със стръкове пирен.
Голямото легло беше покрито с ленени чаршафи и вълнени одеяла, а не с коприна и драперии. За негово облекчение тя вече не спеше върху купища възглавници, защото преди често се беше будил от болки в гърба. Но тогава беше млад и жилавото му тяло бързо се беше възстановявало от дребните неудобства. След седем години, прекарани върху твърдия одър, сега настръхваше само при мисълта да прекара нощта върху облак от гъши пух.
Въпреки че би понесъл дори и това, стига да можеше отново да я притежава.
Изчакай, съветваше го разумът му. Твърде рано е.
Той отиде до масата в близост до прозореца. Върху изящно избродираната покривка стояха няколко предмета, запазени за спомен от сина й. Сред тях имаше квадратна кутия с кичур къдрава черна коса, кожена кесийка, пълна с розови листенца, избледняла червена панделка и пергаментов лист с думите Благословен ден, написани с детски почерк над датата на раждането й — 19 март 1286 г. Както всички шотландци, Дръмонд си спомняше деня и по друга причина. Техният любим и способен крал, Александър III беше умрял през същата нощ. Някои казваха, че е бързал да види новата си съпруга Йоланда, други твърдяха, че е препускал на кон, за да види раждането на незаконните си дъщери близначки, родени от благородничка на име Маргарет.
Издирването на любовницата на Александър и двете момичета само беше разнесло слуха, че Едуард I, в желанието си да завладее Шотландия, ги е отвел в Англия. Любимата на Александър и децата му никога не бяха открити и така случката се превърна в легенда.
Дръмонд си спомни за разказите на Клеър, с които забавляваше Алисдър. Момчето й беше отвърнало, изработвайки всички тези неща. Подаръци от любов, подаръци, които да стоплят майчиното сърце. След пристигането на Дръмонд тя беше преместила календара и молитвеника си, но беше оставила съкровищата си. Очевидно искаше той да ги види. Защо? Да смекчи сърцето на измамения съпруг?
Замисълът й беше успял, защото Дръмонд наистина я чувстваше по-близка и с всеки изминат ден откриваше, че тя все повече му харесва. Той се усмихна, когато се сети за тазсутрешната им среща. Господи, тя беше готова като лъвица да се бори с него, за да защити детето си. Сякаш Алисдър се нуждаеше от закрила. Прекалено умно за годините си, момчето беше осъществило плана идеално.
Като предвкусваше предстоящата им среща, Дръмонд изгаси лампата и отиде да я търси. Чу гласа й още преди да стигне до отворената врата на стаята на Алисдър.
— …жените и децата, та дори и войниците треперели от страх пред полудялата мечка, но не и лорд Дръмонд.
— Това е била най-голямата и огромна мечка на всички времена, нали така? — намеси се Алисдър.
Вперил поглед в гърба на жена си, Дръмонд се облегна на касата на вратата, без да вдига шум. Не виждаше Алисдър, Клеър беше седнала на едно столче до горната част на леглото и го скриваше от погледа му.
— Да — отвърна тя и засили драматичните краски. — Била най-подлата мечка, живяла някога. Зъбите й били остри като бръснач, а обонянието и погледът й — винаги нащрек, като на най-добрата хрътка. Сам, въоръжен само с камата си, баща ти започнал да преследва звяра ден и нощ в продължение на цяла седмица.
— Но татко не се уморил, нали?
— Разбира се, че не. Той бил най-добрият ловец в цяла Шотландия, а и бил по дирите на голям звяр.
Алисдър надникна иззад нея и забеляза Дръмонд. Очите му се разшириха, после отново се сгуши в леглото си. Майка му видя реакцията му и се обърна. Изненадата я накара да изглежда още по-млада и за сетен път на Дръмонд му се прииска да не му е изневерявала. Докато се възхищаваше на красотата й, на лицето й се изписа примирение, а после и подозрение. Тя погледна към Алисдър, а след това отново към Дръмонд.