— Колко съобразително от твоя страна да ме подготвиш.
Тъй като не желаеше да отстъпи или да потвърди долните му подозрения, тя го погледна право в очите.
— Шериф Хей е честен човек и ако се опиташ да се сприятелиш с него, мисля, че лесно ще успееш. Никога не съм го окуражавала и никога не съм… — Думите заседнаха на гърлото й. Когато напрежението изчезна от погледа му и се смени с хладно примирение, тя събра смелост и заговори направо. — Никога не съм спала с шерифа, нито с някой друг мъж.
— Разбирам. — Думите бяха изразени с престорено учудване. Той се хвана за гредата, която поддържаше почти завършения навес. Мускулите на ръцете му се стегнаха, а голите му гърди се изпънаха от напрежение.
— Споделяхме общо брачно ложе, заченахме син и след седемгодишно отсъствие Бог ме дари с девствена съпруга. Чуваш ли, Лонгфелоу? — попита той през рамо. — Наистина съм благословен от съдбата.
Вцепенена, Джоана наблюдаваше как слонът обви хобота си около тялото на Дръмонд в най-странната прегръдка, която някога беше виждала. Когато върхът на хобота разбърка косата на Дръмонд, тя не можа да се сдържи да не отбележи:
— Той наистина те харесва.
Дръмонд отговори с вяла усмивка.
— Разказваше ми за връзката си с почитаемия шериф, който, докато ние си говорим, обикаля външния ни двор.
Външният ни двор. Брачното ни ложе. Нищо в живота на Джоана досега не я беше подготвило за този разговор. Тя беше свикнала хората, независимо дали са познати, или непознати, да мислят само добри неща за нея. Презрението на Дръмонд отвори дълбока рана, но тя успя да скрие болката си.
— Ред Дъглас е с него.
— Колко удобно. — Дръмонд отпусна ръце, създавайки впечатлението, че виси от гредата. — Кажи ми, чоп ли хвърлят, за да решат кой първи да легне с тебе?
Обзета от гняв, тя сви юмруци и се опита да не избухне. Рамзи и местният владетел рядко идваха заедно във Феърхоуп. Шерифът беше при Дъглас, когато получи съобщението на Джоана.
— Това е пълна глупост. Дъглас е местният владетел.
— А не крал? Колко жалко, че се е наложило да снижиш стандарта си.
Стражата обхождаше стената. Бърти извеждаше каруцата с тора извън пътя. Качени на кокили, Алисдър и още едно момче тичаха към група развълнувани деца близо до кладенеца. Навън животът си продължаваше постарому.
Джоана се сви в себе си. Особено когато погледна лицето на Дръмонд. Дори и раздразнен, той предизвикваше възхищение. Сините му очи блестяха като скъпоценни камъни на слънчевата светлина. Черни къдрави косми покриваха гърдите му и продължаваха на тънка ивица чак до сивия му панталон. Той си пое дъх и тя забеляза, че линията продължава и надолу след пъпа му. Шокирана, че е видяла това, тя отмести поглед. Той я наблюдаваше подобно на ястреб, набелязал жертвата си.
Силата на волята му превишаваше нейната и тя отстъпи.
— Ще ти се закълна в каквото поискаш, Дръмонд, защото предпочитам да сключим примирие по време на посещението им.
С върха на хобота си Лонгфелоу погали ръцете, врата и краката на Дръмонд. Странната ласка изглеждаше толкова еротична, че Джоана се почуди колко ли жени бяха докосвали Дръмонд по този начин. Напрежението от тридневната им раздяла все още й тежеше. Гордостта и гневът я бяха възпрели да се доближи до него. Нуждата и скорошното пристигане на гостите я бяха принудили да отстъпи. Той беше използвал нищо неподозиращия Алисдър, за да остане насаме с нея.
— Ако още веднъж ме опозориш, Клеър, ще отведа надалече Алисдър. — С мъртвешко спокойствие той добави: — И никога повече няма да го видиш.
Сърцето й щеше да изскочи.
— Някой ден ще съжаляваш за държанието си, но искам да знаеш, че аз не бях настроена зле към тебе, преди да отправиш тази заплаха.
— Това не е заплаха, а обещание.
— О, Дръмонд. Мнението ти за мене е предубедено.
— Очакваш да пея осанна в твоя чест ли?
— Разбира се, че не.
Истинската му съпруга беше извършила престъпление! Джоана само щеше да плати цената. Но нямаше да се унижава пред него. Беше обичала Клеър и често се чудеше дали специфичната им близост не беше започнала още преди раждането им, защото бяха делили утробата на майка си. Сега си деляха един и същ грях и един и същи мъж.
— Искаш да кажа само, че ако достатъчно дълго време търсиш недостатъци у мене, със сигурност ще намериш.