С особено заплашителен вид той я огледа от горе до долу.
Тя преглътна гордостта си.
— Добре. Ще се преместя в твоята спалня, ако това те успокоява.
— Колко щедро от твоя страна, но трябва да ти откажа — заяви той прекалено сърдечно. После тонът му стана настоятелен. — Ще останеш в стаята на Алисдър. Момчето ще спи при мене. Бърти — при ловците. Гостите ще се настанят в неговата стая.
— Винаги съм им отстъпвала моето легло.
— Не и в мое присъствие.
Господи, думите й бяха прозвучали напълно погрешно. Точно когато тя вече се беше уморила да го убеждава, изражението му се смекчи. Като се възползва от това, тя се доближи достатъчно близо до него, за да види собственото си отражение в очите му.
— Когато идват важни гости, винаги се местя в стаята на Алисдър, а той спи с Бърти. Попитай, когото искаш, Дръмонд. Добре знаеш този обичай, така че не се преструвай. Просто се държиш злобно с мене, защото смяташ, че го заслужавам.
Той промърмори „прегърни“ на слона. Хоботът на Лонгфелоу се обви около двамата и тя зачервена се долепи до полуголото тяло на Дръмонд. Тя извика леко при допира на мекия слонски хобот, който я държеше неподвижна. Непоклатимо като каменна стена, тялото на Дръмонд се извиси до нейното. Тя трепереше от страх.
— Дръмонд, кажи му да ме пусне.
— Трябва да се научиш да се доверяваш на съпруга си. — Той се хвана още по-здраво за гредата над него. — Та какво казваше?
Когато осъзна, че Лонгфелоу няма да я задуши, тя се поуспокои.
— Казвах, че имаш погрешно мнение за мене. Огледай се около себе си, Дръмонд. Не бих могла да спечеля уважението на тези хора, ако се държах невъздържано. Аз съм уважавана вдовица.
Той повдигна иронично вежди.
— Съпругът ти е съвсем жив.
Почти цяла сутрин беше покривал навеса на Лонгфелоу, но все още миришеше на ментов сапун.
— Искаш да кажеш, че…
Той се размърда до нея.
— Искам да кажа, че един от неуправляемите ми крайници е „възбуден“ от близостта ти и съчувства на положението ти на самотна вдовица.
Тя си спомни първата му целувка, буйната му страст, породена от допира на ръката й. Дори през дрехите желанието му онази нощ беше шокиращо. Тесният панталон, в който беше облечен, не оставяше нищо на въображението.
— Ти също ще се почувстваш неловко.
— Да, но това ще бъде смекчено от завистта на всеки мъж, който чуе за това. Ако не стане така, ще се постарая да изтърпя срама.
Дрънченето на хамути и тропането на копита й напомниха, че гостите им вече са наближили главната порта. Всеки момент щяха да влязат в двора.
— Какво трябва да направя, за да те накарам да ме освободиш?
Той спокойно я огледа.
— Прегърни ме през врата и ме целуни.
Дявол да го вземе беше попаднала в капана му. Погледът й обхващаше само голите му гърди и огромната глава на Лонгфелоу зад него.
— Ще ни видят.
Напълно равнодушно той започна да изучава лицето й.
— Сега, като размислих, искам да ме целунеш по устните.
Изскърца някаква кожа, изглежда, гостите им слизаха от седлата. Притиснати до нея, гърдите на Дръмонд се надигаха и спускаха.
— Моля те, Дръмонд. Не се дръж като глупак.
Той облиза устните си.
— След още размисъл въображението ми се разбуни — продължи спокойно той. — Бих искал да ме целунеш с език.
Зад нея танцуваха неспокойно коне и някакъв мъж, вероятно местният владетел, се прокашля. Дали бяха достатъчно близо, за да ги чуят? Ядосана, че може да стане така, тя просъска:
— Ще съжаляваш за това.
— Мога да ти наредя да свалиш шапката и да пуснеш косата си.
Като някакъв кошмар замисълът му започна да прониква в шокираното й съзнание.
— Ако не те целуна сега по устните…
— С езика си — сгълча я той. — А те не могат да ни чуят.
Тя въздъхна.
— Ако не те целуна по устата с език, ти ще измислиш други, по-интимни начини, за да ме поставиш в неудобно положение.
Той й отвърна с лукаво намигване.
— Схватливо момиче.
Изоставяйки здравия разум, тя обви ръце около врата му. Той бавно отдръпна назад главата си, а на лицето му беше изписано шокирано изражение. В същото време прошепна на слона да ги притисне още по-здраво.
Караше я да играе ролята на развратница. Животно!
— Ти помоли за примирие, Клеър. Аз отвърнах на предложението ти. Само не ме гледай с този страдалчески поглед, когато се предполага, че ме искаш за себе си.
В замъгленото си съзнание тя си спомни обожанието, което на моменти Глори проявяваше към Суин, и изобрази физиономията й.
— Прекрасно — промърмори той.
Тя усети тътена в гласа му, обви врата му, придърпа го към себе си и допря уста до неговата. Устните му се разтвориха в очакване, сърцето му биеше силно… всъщност дали не беше нейното? Обзе я някаква празнота и когато срамът заплашваше да запълни дупката, тя го изтика назад, събра сили и пъхна езика си в устата му. Отговорът му беше незабавен и очакван. Той се превърна в агресор, нагласявайки устата си, за да обхване нейната по-добре, а от него се излъчваше силна топлина, която проникваше през дрехите й и затопляше кожата й.