Выбрать главу

От страх, че той ще прекали, тя промърмори някакъв укор и Дръмонд отново застана неподвижно. С последно докосване на езика си до неговия тя сложи край на целувката. Отдръпвайки се назад, за да види резултата, тя с разочарование забеляза, че погледът му е отправен покрай нея.

— Ако шерифът не ти е любовник, защо тогава има вид на теле, което прекалено рано е отбито от майка си? — прошепна той.

— Защото изпитва привързаност към мене, а не страст.

Когато той изсумтя с недоверие, тя заяви:

— Запомни тази целувка, Дръмонд Макуин, защото тя е последната доброволно дадена от мене.

Злорадата му усмивка изчезна, а с нея, надяваше се тя, и страстта му.

— Ще видим — каза той. После прошепна нещо на Лонгфелоу и той ги освободи. Джоана отстъпи назад, като се бореше с желанието си да се посуети с наметката си, преди да застане лице в лице с шерифа и местния владетел. Като се опитваше да се държи нормално, тя се обърна.

Ако мъжка завист беше причината за хилещата физиономия на Ред Дъглас, то тя беше накарала Рамзи Хей да изглежда като човек, глътнал змия.

Дръмонд се появи иззад нея, свали ръкавиците си и скръсти ръце пред гърдите си.

Рамзи Хей стоеше изправен като стълб. Веригата, символизираща властта му, беше леко изкривена, а тъмнозеленото му палто беше прашно от пътя. Лешниковите му очи обикновено бяха засмени, но днес издаваха разочарованието му. Добър и интелигентен, шерифът предизвикваше възхищение у всички хора, които тя познаваше. Той се чувстваше страшно неловко, за което тя съжаляваше много.

Ред Дъглас, твърд и непоклатим като закърнял дъб, свали шапката си и й кимна небрежно. После се обърна към Дръмонд.

— Макуин.

Дръмонд повдигна ръката, с която държеше ръкавиците, и я сложи върху рамото й. Собственическият жест я шокира, но тя не се отдръпна.

— Добре дошъл в дома ни, Дъглас — каза Дръмонд. Владетелят махна с ръка.

— Рядко говорим на келтски диалект по границата.

Бяха готови да започнат да се ръфат като кучета.

Преди да бъде обявен за предател, Дръмонд, като вожд на могъщия клан Макуин, превъзхождаше Дъглас, който предвождаше само собствения си клан и фермерите в Дъмфрис. Джоана си помисли дали да не предложи някаква неутрална тема за разговор, за да успокои духовете, но се отказа. Тяхното държание не беше нейна работа.

Вместо това тя изпита съжаление над Рамзи Хей, който се беше усмихнал ледено, за да прикрие разочарованието си.

— Радвам се да ви видя, шериф Хей. Нека ви представя съпруга си, Дръмонд Макуин.

Рамзи пристъпи напред.

— Кога ви освободи Негово Височество, милорд?

— Два месеца след коронясването му — отвърна глухо Дръмонд.

Трябва да е било някъде през април, преди повече от три месеца. Къде е бил през това време? Ръкавиците дращеха рамото й, сякаш за да й напомнят за присъствието му и неговата власт над нея. Дявол го взел, внезапно се изсмя тя и реши, че пет пари не дава къде е бил.

Ред Дъглас хвърли поводите на жребеца си на един от дузината мъже, които го придружаваха.

— И слонът ли ви е даден от новия крал? Чувал бях за неговото съществуване.

Дръмонд сви рамене.

— Едуард Втори нямаше голям избор, защото Лонгфелоу ме следва навсякъде. Съмнявам се, че кралят го смята за загуба, защото сега аз трябва да поема огромните разходи за изхранването на животното.

Местният владетел се загледа в Лонгфелоу, който размаха хобот близо до новодошлите. Като повдигна рунтавите си вежди, Дъглас отбеляза:

— Още по-добре. Тъкмо кралят може да използва парите, за да изплати част от дълговете, които баща му остави.

Дръмонд направи отсечен жест с ръка и Лонгфелоу се зае с купата слама, оставена под навеса.

— Със сигурност няма да напълни хазната си, като нападне Шотландия.

— Той го знае — каза Дъглас. — Предполагам, че ние тук, в спорните земи, ще пострадаме от по-високи такси.

— Заради войната, която Едуард Първи поведе срещу моя народ ли? — попита невярващ Дръмонд. — Извинете ме, ако не ви съчувствам за загубата на злато.

Дъглас присви очи. Дръмонд се държеше съвсем равнодушно. Рамзи внимателно огледа двамата мъже, а после хвърли изпитателен поглед към Джоана.

Дръмонд не пропусна мълчаливата размяна между съпругата му и шерифа. За да покаже властта си над нея, той й подаде ръкавиците.