— Ще ми донесеш ли ризата, Клеър? Хвърлена е върху яслата в замъка на Лонгфелоу.
Тя отвори уста, но я затвори, преди да изкаже мнението си по въпроса. Най-вероятно щеше да го наругае.
— Разбира се, милостиви господарю. — Тя взе дрехата и го изчака, докато я облече. — Може би гостите ни ще искат да влязат вътре и да се освежат.
— И кръчмата ще свърши работа — каза Дъглас.
Дръмонд искаше да поговори с двамата мъже, но насаме.
— Джоана, отиди при Бърти. Кажи на готвача, че имаме гости.
Външно тя приличаше на покорна съпруга, но Дръмонд знаеше какво се крие зад учтивостта й. Беше толкова бясна, че беше готова да удари шамар. Но нямаше да го направи, защото беше изплашена до дъното на душата си, че може да загуби Алисдър.
— Твоето желание е закон за мене, съпруже мой.
Дръмонд беше обзет от угризения на съвестта, но не им обърна внимание. Веднъж вече му беше изневерила, можеше да го направи още веднъж. Ако това се случеше, Дръмонд щеше да направи всичко възможно, за да не стане Алисдър свидетел на срама й, или пък да плаща по-късно цената.
Той я наблюдаваше как разговаря с гостите, как тръгва по стръмните стълби, водещи към кулата, с изправен и скован като копие гръб. С крайчеца на окото си Дръмонд забеляза Алисдър, който прекосяваше на бегом двора и се приближаваше към тях с въодушевено лице. Момчето спря рязко на няколко крачки от Дъглас и застана на разстояние от него.
Дръмонд си спомни как се беше държал той, както и братята и сестрите му, в присъствието на баща им и останалите шотландски вождове.
— Добър ден, сър. Татко ще ми купи един от вашите прекрасни коне.
Дъглас не обърна никакво внимание на момчето.
Дръмонд също очакваше Алисдър да говори само когато се обърнат към него, защото така трябваше да се държи едно момче на неговата възраст. Но тъй като това засягаше сина му, той не отдаде голямо значение на традицията. Дъглас можеше поне да покаже, че е забелязал момчето.
— Алисдър — намеси се шерифът. — Донесъл съм ти нещо. От една чанта на седлото си Рамзи Хей извади пакет, обвит с мушама. Той го подаде на Алисдър, който грейна от радост.
— Благодаря ви, шерифе. Знаете ли, че ще получа оръжие и…? — Той погледна внимателно към Дъглас. — И кон.
Неприкрита обич беше изписана на лицето на Хей. Той сложи ръка на рамото на Алисдър и каза:
— От тебе ще стане чудесен рицар, момчето ми. Баща ти е направо легенда в тази област. — Повдигайки очи, той забеляза, че Дръмонд го наблюдава.
Дръмонд съзря примирение и тъга в изражението на шерифа. Спомни си думите на Клеър: Шериф Хей е чудесен човек и ако се опиташ да се сприятелиш с него, лесно ще успееш. След като се увери, че е така, Дръмонд се усмихна.
С леко кимване шерифът дръпна ръката си и отстъпи назад. Алисдър се мотаеше наоколо и се преструваше, че е заинтригуван от книгата. Дръмонд подозираше, че момчето е объркано и наранено. Като знаеше, че това се случва не за първи път, той още веднъж съжали за годините, прекарани в затвора. Алисдър беше имал нужда от него.
Той се обърна към Хей.
— Отидете с Дъглас в пивницата и кажете на кръчмаря да отвори специалната бъчонка. Аз ще дойда направо там.
Дръмонд се отправи в противоположната посока. Той настигна Алисдър близо до кладенеца.
— Книгата е много хубава — започна той. Момчето я повъртя в ръцете си, като продължи да гледа в краката си.
— Аха.
В ума на Дръмонд изплуваха думите „добър родител“ и той разбра какво е имала предвид жена му. Да изпълнява отговорностите си към Алисдър беше предизвикателство за него, защото не знаеше откъде да започне. Той клекна, за да могат да бъдат очи в очи.
— Ти харесваш шерифа.
— Да, той ме научи да пикая от стената… — Алисдър млъкна. — О, вече съм ти разказвал тази история. Майка каза да не се повтарям, особено пред тебе.
— Тревожиш се прекалено много, синко. Какво друго казва майка ти?
— Че си забравил какво е да си малко момче и когато аз порасна като тебе, ще продължавам да искам да правя бели. Ти искаш ли?
— От време на време, особено когато наоколо има яйчен крем.
— И ти ли обичаш яйчен крем?
Дръмонд си облиза устните.
— Много повече, отколкото можеш да си представиш.
— Майка казва, че съм джафкал като кученце за крем.
— Вероятно си го наследил от мене.
Погледът му заблестя от удоволствие.
— И ти ли си правил така?
За негова собствена изненада Дръмонд отметна назад глава и заджавква.
Алисдър избухна в смях.
— И аз така изглеждам.
— Ти си израстък от могъщото дърво на клана Макуин.
— Наистина ли? Разкажи ми за дядо. Имам ли стотици чичовци и братовчеди? Ще бъда ли също толкова добър войник, колкото и те?