— Довечера ще поговорим повече за това, ако искаш да спиш при мене.
— Ура! — Много бързо обаче възторгът му изчезна. — Майка отново ли ще спи в моето легло?
— Да.
— Видях я да те целува. Означава ли това, че вече не си тъп трол?
— Тя ли ме нарече така?
— Ти много я ядоса.
— Знаеш ли защо?
Той отговори, че нищо повече не може да му каже.
— Дадох й честна дума, разбираш ли.
Бърти също беше оказал влияние върху Алисдър, защото момчето имитираше неговия начин на говорене.
— Тогава трябва да удържиш на думата си, това е въпрос на чест.
— Да, сър. Един Макуин винаги трябва да бъде постоянен и верен.
Това беше мотото на клана Макуин.
— Майка ти ли ти го каза?
— Не. Шериф Хей го откри заради мене.
Значи така, помисли си Дръмонд. Клеър не се беше постарала да ограмоти Алисдър по тези въпроси. Ако търсиш недостатъци, винаги ще намериш. Той вече беше виновен по две причини.
— Трябва да благодариш от сърце на шерифа тази вечер на масата.
Изненадано момчето притисна книгата към гърдите си.
— Мога да вечерям заедно с Ред Дъглас?
Дали Клеър би позволила това незачитане? Още един недостатък. Дъглас не беше обърнал внимание на момчето, но вината не беше в Алисдър. Старите навици все още ръководеха поведението на мъже като Ред Дъглас. Преди властваха и над Дръмонд, но той се закле никога повече да не пренебрегва чувствата на Алисдър.
— Да, синко. Ще седнеш между майка си и мене.
Алисдър хукна нанякъде. Дръмонд се замисли как да отпразнува първата вечеря на Алисдър с местния владетел. Той отиде до ножаря и след това се отправи към пивницата. Едва беше отпил от халбата си, когато Дъглас каза:
— Очаквам да положиш клетва за вярност, Макуин.
Той имаше правото да очаква подчинение от негова страна, Дръмонд не би го уважавал, ако не си беше потърсил дължимото. Но преди да коленичеше пред военен вожд, Дръмонд трябваше да изглади отношенията си с планинците. Ако Дъглас беше умен, щеше да избере някой по-належащ въпрос, по който да изрази мнението си.
За да го успокои, Дръмонд вдигна чашата си за наздравица.
— Ще дойдем за коня на Алисдър до две седмици.
— През октомври кралят ще пристигне за сезона на сьомгата. Нека бъде тогава.
Вероятно искаше Дръмонд да се закълне във вярност и на Едуард II, или поне да има кралски свидетел. По-късно, ако Дръмонд тръгнеше срещу краля, Дъглас нямаше да бъде държан отговорен за това. Както обичаше да казва бащата на Дръмонд, той просто си подсигуряваше гърба.
— Аз също бих искал да участвам в лова на сьомга.
Дъглас кимна, но част от вниманието му беше насочено към прислужницата, която обслужваше масата.
— Тогава ще почакам.
Дръмонд повдигна въпроса за зърното, което се даваше на Дъглас. Местният владетел почеса рамото си.
— Този проблем вече е решен.
— В замяна на парите, които Клеър е получила за построяването на параклиса, тя се е съгласила да ви дава една трета от добива на определена нива. Реколтите са били богати и вие сте се възползвали нечестно от нея.
— Сделката си е сделка.
— Повече няма да ви даваме зърно срещу този заем. Той е изплатен даже и с лихвите.
— Освен това й давам по едно теле на всеки Архангелов ден.
— Можете да си го задържите. Вече ще отглеждаме свои собствени.
— Имам хубав бик, ако се интересувате. — Той говореше с Дръмонд, но вниманието му постоянно се отклоняваше към прислужницата.
— Благодаря, но не ми трябва. Ще внеса нова стока от Испания.
— Хора от твоя клан ли ще доведат животните?
Дали се тревожеше? Беше малко вероятно да знае повече за делата на клана Макуин, отколкото самият Дръмонд.
— Моите роднини действат както намерят за добре.
— Назряват неприятности с клана Чаплинг. Онова младо момче Ривас Макдъф смята да поиска меча на рода.
Кланът Чаплинг беше мощен съюз сред шотландските кланове. Обединен, той представляваше голяма сила. Едуард I беше разединил съюза. Безразличието на сина към Шотландия очевидно позволяваше на планинците да се замислят отново за обединението си. Дръмонд знаеше малко за Макдъф, кланът Макгиливри винаги беше предвождал Чаплинг.
— Ривас Макдъф трябва първо да открие жена си.
А Дръмонд знаеше точно къде може да бъде открита Меридин. Беше готов да заложи меча си, че Макдъф не е наясно къде я беше скрил Едуард I.
Прислужницата се приближи, за да напълни отново чашите им. Тя беше развързала роклята си и дрехата беше отворена почти до пристегнатия й кръст. Тя спря до Дъглас, сложи ръце на хълбоците си и започна да се поклаща.