— В страшна форма сте, господарю.
— В достатъчна, за да развеселя погледа ти, Мег. — Признавайки по странен начин поражението си, той хвърли една монета на масата. — Кажете на Джейк да напълни от специалното пиво за Дъглас и не ме чакайте за вечерня. — После излезе с усмихнатото момиче през страничната врата.
Хей се изсмя.
— Той издържа извънбрачните си деца.
— Де да можеше всички владетели да постъпват така — отбеляза Дръмонд.
— Познавам един капитан на кораб, чийто пристан е в Мерипорт и който поддържа търговията в Оркни. Той може да ви донесе новини от роднините ви и да запази в тайна това.
Ако Хей му предлагаше да получи новини от Шотландия, значи е знаел, че Дръмонд не се е криел там през тези седем години.
— Вие сте знаели, че съм жив.
Шерифът изсумтя.
— Никога не съм ви виждал, нито мъртъв, нито жив.
— И сте оставили Клеър и Алисдър да вярват, че съм мъртъв.
— Тя вече достатъчно беше тъгувала. Кралят би трябвало да ви обеси. Защо отново да късам сърцето й?
Дръмонд беше обзет от ледено спокойствие.
— Разкажете ми за скръбта й.
— Тя нямаше никакво семейство, освен Алисдър, а той все още сучеше от бавачката си.
Дръмонд винаги беше мислил, че другите две момичета в абатството са й близки като сестри. Беше наричала Джоана и Меридин свое семейство. Дали тогавашният принц Едуард не я беше зарязал? Дали беше жалила за загубата на любовника си с кралска кръв повече отколкото за законния си съпруг? Едуард можеше да почака. Сега Дръмонд трябваше да се разправи с Рамзи Хей.
— Несъмнено сте разширили симпатиите си към нея?
— Тя е почтена жена, Макуин, и да, бих желал да бъде моя.
— Ако наистина е била ваша, ще ви пребия до смърт и всеки мъж наоколо ще ме възхвалява.
— Тя не ви е изневерила.
Дръмонд се изсмя.
— Да кажа ли на капитана да поразпита от ваше име?
— Мога и съм готов да изпратя някой.
— Разбира се, че можете, и ако кралят тръгне отново срещу планинците, тогава какво ще правите?
Дръмонд се надяваше да се бие рамо до рамо с хората си, ако се получеше така, но не беше нужно Хей да го знае.
— Да разчитам ли на слухове?
Хей изпразни чашата и я сложи на дървената маса.
— Вие сте в изгнание и са ви забранени всякакви връзки с клана.
Дръмонд се смути. Беше се надявал да запази подробностите около освобождаването си в тайна.
— Откъде знаете?
— Това ми е работата, но го зная само аз. Сигурен съм, че лейди Клеър не е наясно.
— Тя не говори особено много, когато става дума за мене.
— Мислеше ви за умрял. Чух, че старият крал дори е изпратил тялото ви нарязано на части на роднините ви.
Дръмонд не можеше да не се сети за мащехата си. Сигурно беше приела съдбата му и беше продължила живота си, но не от алчност към него, просто такъв беше обичаят при планинците. Той се сети за Клеър и за това, колко яростно защитаваше Алисдър. Добър родител.
— Неприятен въпрос ли подхванах, господарю?
— Не. По заповед на Едуард Втори Шотландия е забранена територия за мене. Но ако се наложи да пътувам някъде, шерифе, не бих оставил съпругата си или нещо свое на вашето благоволение. — Дръмонд щеше да се завърне някой ден в Шотландия, но щеше да запази плановете си в тайна.
Хей се изчерви и скръцна със зъби.
— Не се тревожете за благоволението ми. Ако се съмнявате в думите ми, можете да попитате Суин Хендъл.
— Изпращам Суин в Испания.
— За добитъка?
— Да.
— Глори ще му пожелае добър път, ще тъжи, докато го няма, а после ще му обърне гръб, задето я е зарязал тук.
— Каква е причината за непрекъснатите свади помежду им?
— Попитайте лейди Клеър.
— Тя замесена ли е в тях?
— Не. Но по-добре е историята да бъде разказана от жена, а кой реди по-хубави приказки от лейди Клеър?
Дръмонд се съмняваше, че изобщо някога ще научи истината за случая, защото съпругата му не искаше да има нищо общо с него. Какъв глупак беше, че отказа предложението й да сподели леглото му. Ако търсиш грешки, ще ги откриеш. Правилната й оценка за неговите методи беше накарала Дръмонд да се почувства неудобно и затова той смени темата.
— Във ваше отсъствие жена ми взе в свои ръце прилагането на закона.
— Мелничарят ли отново лъже с кантара?
— Не. — Дръмонд му разказа за Елтън Сингър.
— Мислех, че сме скрили от лейди Клеър изпълненията му от този вид. Как е научила за това?
Дръмонд скръцна със зъби при мисълта за вината си, защото ако не я беше наранил, тя нямаше да се досети, че Сингър бие жена си.
— Не зная.
— Къде е бил Суин? — попита Хей.
— Той не е виновен. Клеър не каза на никого къде отива. Какво ще правите с Елтън Сингър?