Хей погледна към тавана.
— Нищо. Нямам никакви основания. И няма да измислям нови. Дори и да го сторя, Маги ще излъже заради него.
Значи Хей наистина беше честен, както Клеър беше казала.
— Тогава ще настоявам да се преместят в селото.
Хей свали символите на властта си и ги сложи на масата. Нямаше намерение да прави компромиси с пълномощията си, затова временно се дистанцираше от тях.
— Как ще постигнеш това?
— Ще направя живота тук толкова привлекателен за него, че Сингър ще дойде доброволно.
— А ако не го направи?
Обмяната на информация с човек на властта събуди дълго задрямала нужда у Дръмонд. Беше израснал в обкръжението на видни мъже, които вземаха жизненоважни решения. Беше прекарал седем години на място, където бяха вземани жизненоважни решения за живота му.
— Ще му направя предложение, на което да не може да устои. Нещо да кажете?
Хей кимна към бармана.
— Накарайте Джейк да разреди пивото на Сингър с вода и го изпратете вкъщи с охрана, преди да се стъмни. Това трябва да ви улесни.
Уважението на Дръмонд към шерифа се утрои.
— Макуин ще ви послуша.
Хей отново сложи символите на властта си.
— Тогава е истински Макуин. Има ли други престъпници, които очакват присъдите ми?
— Двама. Един крадец и един бракониер.
— Някакво мнение за тях?
— Ще се съобразя с решението ви.
Той кимна.
— Ще говоря с тях утре. Кой е мъжът с червената брада?
— Морган Фор? Той ми помага в грижите за Лонгфелоу. Кога сте го видели?
— Стоеше от другата страна на слона, когато… ъъъ… ние пристигнахме.
— Колко дълго ще останете?
— Три-четири дни. Дотогава Ред би трябвало да се е наситил на Мег. Неговите хора ще ловуват, докато са тук, така че не се притеснявайте да им приготвяте храна, освен за тази вечер.
Дръмонд си помисли за предстоящата вечер. Благоразумието му подсказваше да поговори със съпругата си насаме преди вечеря. Той допи бирата си и отиде да я търси.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Джоана тъкмо беше насапунисала главата си за втори път, когато на вратата на килера се почука.
— Кой е?
— Твоят милостив съпруг.
Тя грабна една кърпа, сви колене към гърдите си и се покри колкото се може по-добре. Ако нахлуеше вътре, сапунената вода би трябвало да й осигури известно приличие. Трябваше да залости вратата, но не беше свикнала възкръснал от мъртвите съпруг да прекъсва тоалета й. Той трябваше да забавлява гостите, не беше помислила, че ще ги изостави.
— Заета съм.
— Защото се къпеш ли?
Дяволите да я вземат тази Евелин заради голямата й уста.
— Да, и предпочитам да бъда оставена на мира.
— Аз пък предпочитам да говоря с тебе. — Вратата се отвори и Дръмонд застана на прага.
Тя погледна покрай него към кухнята, но нито Евелин, нито готвачът се виждаха. Предатели. Той влезе вътре и залости вратата.
— Къде са слугите? — попита тя.
— Евелин е на пазар, а готвачът — в склада.
Желанието й да се свие беше всепоглъщащо, но тя му се противопостави. С привидна нехайност тя обви кърпата около врата си, за да скрие клеймото, което щеше да издаде тайната й и заради което щеше да изгуби всичко скъпо за нея. После се облегна с една ръка на ръба на дървената вана и започна да потропва с пръсти, за да прикрие треперенето си.
— Не можеш ли да изчакаш половин час?
— Не. Вече достатъчно дълго отлагах.
След тази тайнствена забележка той претърколи един варел до ваната и седна. Светлината, която проникваше през високия прозорец, хвърляше сянката му върху пода. Той прокара пръсти през косата си и пристегна горната си дреха. Сякаш се състоеше само от крака, ръце и очарователни сини очи. Животно.
Често й се беше случвало той да има преимущество над нея, но пред този всички останали случаи бледнееха. Седнала гола, с Дръмонд надвесил се над нея, тя се чувстваше изцяло под неговата власт.
— Алисдър ще седне между тебе и мене на масата тази вечер — каза той.
Това беше последното нещо, което тя очакваше.
— Сигурна съм, че е много въодушевен. Благодаря, че ми каза.
Той й се усмихна леко и погледът му бавно обходи ръката й. По гръбнака й полазиха тръпки и пръстите й застинаха.
— Има ли нещо друго?
Той присви дяволито очи и се усмихна дръзко.
— Мисля, че да.
Използвайки един от особено успешните изрази на Глори, Джоана отвърна:
— Не бъди досаден.
— Мислех, че съм тъп трол.
Щеше да извие врата на Алисдър, а после щеше да потърси Глори за съвет как да избягва съпруг, когото не желае.
— Засега и тъпият трол ти стига.
Той започна да изучава лицето й и мократа й коса, която се спускаше по рамото й и се потапяше във водата.