— Беше ти приятно да ме целуваш.
— По-скоро бих се радвала на пресечено мляко.
Напуши го смях и тя си спомни тъмните косми по гърдите му, които преминаваха в тънка ивица и след пъпа му водеха до неговия…
— А ако ти заповядам отново да ме целунеш?
Сърцето й започна да бие лудо. Същите думи беше изрекъл и през нощта, когато го беше успокоявала на кулата. Тогава тя беше отвърнала честно, защото бе искрено трогната и имаше желание да излекува раните от миналото. Но той беше развалил нещата и сега беше изправена пред най-големия ужас за една майка.
— Ще откажа да те целуна, освен ако не заплашиш да отведеш сина ми.
Той се намръщи, но тя не се заблуждаваше, че това е от угризения на съвестта. Дръмонд Макуин беше безсърдечен до мозъка на костите си.
— Ако това е всичко… — За да подсили думите си, тя повдигна въпросително вежди.
Той хвана глезена си, вдигна левия си крак и го сложи върху десния.
— А какво ще стане с трудно постигнатото примирие? Не сме обсъждали условията.
Господ да й е на помощ. Той възнамеряваше да си бъбри с нея. При залостена врата.
— Условията?
Ръцете й отново започнаха да треперят и тя стисна ръба на ваната.
— Аз изпълних моята част от споразумението.
— Ако ми позволиш, бих казал, че я изпълни изключително добре.
— Ако искаш, можеш да го кажеш и на папата.
Той обви с ръце варела, облегна се назад и погледна към китките сух пирен, които висяха от тавана.
— Сигурен съм, че ме желаеше.
Горната му дреха беше прекалено тясна и шевовете щяха да се пръснат, ако не престанеше да стяга мускулите си. Дано шивачът му да живееше в Лондон.
— Сигурна съм, че ще украсиш случката както на тебе ти харесва.
С гъвкаво движение той стана от варела и вдигна кофата с топла вода.
— Ще ти изплакна косата. Никога не си обичала сама да правиш това.
Тя се загледа в рафтовете по стената и се опита да не обръща внимание на голотата си, както и на неговата настоятелност, но торбичките сушен грах и гърнетата с мед не спомагаха особено за намаляване на безпокойството й. Неговата невярна съпруга.
— Променила съм се.
Той подуши косата й.
— Както и избора си на сапун. Знаеш, че този е любимият ми.
Изобщо нямаше понятие за това. Тя също харесваше аромата, но явно той щеше да си припише отговорността и за това.
— Тук има пирен в изобилие, а аз нямам пари за скъпи аромати.
— Избрала си го заради мене. Още една насока, в която си се променила.
От ненаситния му поглед кожата й настръхна.
— Мисли каквото си искаш, Дръмонд. Само го прави на друго място.
— Защо ме пъдиш? Никога преди не си била срамежлива. Напротив. Даже се гордееше с тялото си и с ефекта, който то имаше върху мене. Защо сега се изчервяваш?
С огромна радост тя отвърна:
— Не съм жената, за която си се оженил.
Погледът му се спря върху гърдите й.
— Сега повече ми харесваш.
Ако искаше да го държи на разстояние, не трябваше да се отнася мило с него.
— Ти на мене пък не чак толкова.
Красивите му черти станаха още по-чаровни от прекалено скромната усмивка, която се изписа на лицето му.
— Дори и един тъп трол може да забележи, че си ми ядосана.
— Престани да бъдеш толкова сговорчив, това още повече ме притеснява.
— Мога веднага да ти обясня какви са мотивите ми, защото те засягат — отвърна с нежен шепот той, почти допрял бузата си до нейната. — След което вече няма да се чудиш.
Той вдигна с една ръка дъбовата кофа, сякаш беше лека като перце.
— Наведи се, ако не искаш водата да потече навсякъде. И свали тази кърпа.
За нищо на света нямаше да открие клеймото.
— Мога и сама да измия косата си.
— Достави удоволствие на съпруга си.
Възмутена, но хваната натясно, тя сви колене и стисна здраво кърпата.
— Затвори си очите.
Миг по-късно топлата вода се стичаше по косата й и пръстите му започнаха да масажират главата й. Като човек, склонен към скъперничество, той пестеше водата, поливайки внимателно всеки кичур от дългата й до кръста коса.
Сапунът залютя на очите й и тя притисна мократа кърпа към тях. Въпреки че се опитваше да не му обръща внимание, Джоана усещаше дъха му и топлината на тялото му близо до себе си. Тя се опита да се отдръпне.
— Не мърдай. Винаги съм искал да опитам вкуса на пирен върху кожата ти.
Клеър обичаше мириса на люляк и рози, а и никога не беше споменала за пристрастието на Дръмонд към кожата й. Той отметна косата й и целуна небелязаното рамо и шията й.
Джоана настръхна. Слава Богу, че слугите скоро щяха да се върнат. При наличието на толкова много гости Евелин и готвачът едва ли щяха да се бавят много. Джоана се чувстваше относително в безопасност и ако продължаваше да говори на себе си, може би щеше да успее да потисне гласа на слабостта и непрекъснатите му молби да отстъпи пред Дръмонд Макуин.