— Спомняш ли си непрекъснато повтарящия ми се сън? — попита Дръмонд. — Който ти смяташе за вулгарен.
Страхотно извинение й дойде наум.
— Насилих се да го забравя.
Той говореше съвсем близо до рамото й, а зъбите му докосваха кожата й.
— Лежа на тревистия бряг на буен поток. Прекрасна лятна утрин. Над главата ми летят орли, а около мене се гонят горски животни. Целият свят сякаш е изложен пред мене. После ти излизаш напълно гола от водата.
— Аз вървя по водата, така ли?
Той игриво я захапа.
— Шшт. Непочтителността не е позволена. — После продължи с дрезгав глас: — Ти се усмихваш и коленичиш до мене. Казваш ми, че си изпратена специално за мене. После ми даваш право на три желания.
Чувствените нотки в гласа му започнаха да я унасят, а и засега разказът му й се струваше безопасен, като изключим факта за голотата й, но той се преживяваше. Проблемът беше, че той я смяташе за своя съпруга. „Не“, осъзна тя, нямаше да бъде достатъчно убедителна дума, за да се откъсне, ако той не престанеше да докосва кожата й.
— Ти какво си пожела? — попита тя.
— Зависи кога ми се явяваше сънят.
Ако се съгласяваше с него, може би щеше да си тръгне.
— Първия път.
— Поисках меч, легло без двама хъркащи братя и кон.
Тя избухна в смях. Той се присъедини и шумът от тяхното веселие прозвуча толкова естествено, че си помисли, че най-накрая може би ще постигнат постоянно примирие. Днес не беше видял клеймото. И нито веднъж не я беше нарекъл курва. Дори не беше споменал греха на Клеър. Дано да го забравеше.
— Как може да си ме сънувал, след като си бил още момче? Та ти не си ме познавал тогава.
— Съдба.
Когато ставаше дума за съдбата, Джоана можеше да отиде и още по-далече.
— Какво си пожела последния път, когато го сънува?
— Много зрели неща. — Той събра косата й накуп. Тя стисна кърпата смъртно уплашена.
Извивайки косата й, той изцеди водата, после взе четката и започна да я разресва.
— Стая с много прозорци на върха на Феърхоуп Тауър. — Устните му се плъзнаха по гръбнака й и по кожата й полазиха тръпки.
— Дръмонд…
— Шшт. — Той го прошепна в ухото й и тя едва се удържа да не изстене. Обливаха я вълни на удоволствие, освежаващи, възбуждащи и съживяващи идиличната сцена, описана от него, и напълно завършена от нея, седнала гола пред него в очакване на волята му.
— Не си ли любопитна какво беше второто ми желание?
— Желание? Какво желание?
В арогантния му мъжки смях прозвуча предупреждение. Тя се сети за темата на разговора.
— Второто ти желание.
Той вдигна ръката й, пъхна главата си под нея и нежно целуна гърдата й. Другата му ръка я прегърна през рамото и се опита да свали кърпата.
— Трябва да спреш. — Немощната молба не звучеше никак убедително дори и на Джоана.
Устата му беше върху гърдата й, а зърното беше настръхнало от дъха му.
— Желанието ми беше да те заваря да се къпеш в килера и да имаш нужда някой да измие косата ти.
Чувственият му тон и романтичните му думи съвсем я омаяха и тя затвори очи.
— Какво беше третото ти желание?
Той лапна зърното й и започна да го смуче бавно и продължително, докато тя остана без дъх и с напълно замъглено съзнание.
— Знаеш ли — прошепна той, — мисля, че забравих.
— Опитай се да си спомниш — изстена тя.
— Твърде много ме разсейваш.
— Не. Отново ти отстъпвам.
— Това е прекрасно.
Той очевидно беше доволен от отговора й и Джоана почти се зарадва, че разговаряха така непринудено. Разговаряха ли? Можеше да бъде обявена за пълна глупачка, ако приравняваше смукането на гърдите си с провеждането на разговор. Но ако не го спреше, той щеше да очаква от нея да изпълни докрай съпружеските си задължения. Съвсем си беше изгубила ума.
И все пак нуждата да се подчини беше много настойчива, предизвикваше силни емоции и я приканваше да се събере с този мъж, да свие гнездо и да изгради общо бъдеще с него. Той я омайваше да забрави вредата, която разкриването й щеше да нанесе върху други хора. Какво щеше да стане с булката на Христа, която беше отдала живота си на отглеждането на дъщери, които никой друг не беше искал? Какво щеше да стане със самата Джоана? Какво щеше да стане с нея? Пред света тя беше погребана в свещената земя на абатството Скарбъро.
Страхът от ужасните последствия изчезна, когато устата му се прехвърли върху другата й гърда, а свободната му ръка се зае да успокоява изоставеното зърно. Стомахът й се сви и вратът й се скова. Думите и фразите се завъртяха в главата й, но тя не можеше да ги свърже в смислено изречение, не и когато устните му се срещнаха с нейните и започнаха да я целуват. Обливаха я вълни на удоволствие от главата до петите.