Тон явно съзнаваше какви са усещанията й, защото сложи ръка на стомаха й и с нежен масаж премахна болката. Бедрата й се отпуснаха, а хълбоците се свиха. По-надолу усети влажност, която беше твърде различна от водата за къпане. Той продължи да играе ролята на магьосник, леко накланяйки глава на една страна и задълбочавайки целувката тъкмо когато самата тя смяташе да направи това. После премести ръката си по-надолу, точно на влажното място.
Тя извика и отдръпна устата си. Погледът му беше замечтан и тя го попита дали не е пил прекалено много от бирата, чийто вкус беше усетила на устата му.
— О, не. Възнамерявам да запомня всеки миг от любенето ни.
Любене. Каква хубава дума.
После той я взе на ръце, извади я от ваната и я допря до гърдите си. Тя се притисна към него, докато той сядаше на варела и я полагаше върху скута си. После разтвори краката й така, че да обвият бедрата му. Гола и напълно открита, тя почувства нарастващата му нужда дори и през тъканта на тесните му панталони. Стомахът й отново се стегна и когато тя промени леко позицията си, напрежението изчезна като магия. Ръцете му галеха гърба й и нежно я притискаха, докато той се движеше нагоре-надолу, установявайки постоянен ритъм, който размекваше мозъка й и напълно премахваше желанието й да се съпротивлява.
Той се поклащаше заедно с нея и прокарваше втвърдената си мъжественост точно там, където беше нужно.
— Дръж се по-смело с мене, Клеър.
Клеър.
Подобно на крясък, спасяващ те от кошмар, името на сестра й изтръгна Джоана оттам, където се намираше, от това, което правеше, и от този, с когото го правеше. Желанието я караше да забрави последиците и напълно и безвъзвратно да се потопи в живота на сестра си.
Тя се разбунтува. След като в кулата имаше допълнителни гърла за хранене, готвачът и Евелин сигурно вече бяха започнали да приготвят вечерята. Щяха скоро да се завърнат и ако протакаше достатъчно, със сигурност щеше да успее да се измъкне.
Тя реши да опита.
— Не си ми казал още всичките си желания. Устата му се премести върху бузата и ухото й, като леко ги хапеше и целуваше.
— Едното вече е спорно, слава Богу, а другите ще ти ги кажа по-късно.
По-късно. Сърцето й се сви от ужас. Дръмонд със сигурност щеше да има какво да каже, когато забележеше чудния факт, че след като му беше родила син и му беше изневерила, жена му все още беше девствена. Освен ако… Тя си спомни какво й беше казал, когато го попита дали не е пил прекалено много бира.
Възнамерявам да запомня всеки миг.
Означаваше ли това, че алкохолът може да го накара да забрави. Тя беше прекалявала само веднъж и не си спомняше особено ясно подробностите от случката. Ако той беше пийнал, когато се любеше с нея, тогава може би нямаше да забележи разликата в клеймото. Клеймото. О, Господи, беше забравила клеймото. На вратата се потропа.
— Господарке, още ли сте вътре?
Евелин. И кърпата все още беше увита около шията на Джоана. Слава Богу.
— Да.
Той изруга тихо.
— Извинете, че ви безпокоя, но готвачът е забравил да вземе шунката, преди да влезете да се къпете. Каза, че ако не се заеме веднага с готвенето, хората на Дъглас ще си легнат гладни.
— Къде е проклетата шунка? — прошепна дрезгаво Дръмонд.
Обзета от облекчение, Джоана посочи варела под тях. Когато той отвори уста, за да изругае, тя сложи ръка на лицето му.
— Моля те, мълчи. И без това съм достатъчно смутена. Не искам да бъда открита как се натискам с тебе посред бял ден.
Той кимна и тя махна ръката си.
— Кажи й, че почти си свършила. — Ръцете му обвиха бедрата й и той се намръщи. — Бог ми е свидетел, че аз свърших.
— Какво трябва да означава това?
Той й хвърли странен, изпитателен поглед, сякаш очакваше тя да разбере думите му.
— Не е важно. Просто се надявам водата вече да е достатъчно изстинала.
— Достатъчно изстинала за какво?
Той отново я изгледа странно, като че ли въпросът й го озадачаваше.
— Достатъчно изстинала за моите цели — изръмжа гой и я пусна на земята.
Коленете й трепереха и тя хвана ръката му, за да се задържи на крака. Ядосан, той каза:
— Болката в стомаха ти е по твоя вина. Няма да получиш съчувствие от мене.
Джоана искаше да го попита защо смята, че тя очаква съчувствие от него, но последните й два въпроса не бяха приети добре. Затова се постара да преодолее зашеметяващата слабост и облече дрехите си. Когато откри и гребена си, тя отвори вратата и застана пред развеселената Евелин, която имаше цвете в косата и се усмихваше дръзко. Вероятно работа на някой от хората на Дъглас.