Погледът на прислужницата се премести върху Дръмонд, който беше толкова ядосан, че едва не скъса дрехата си. Тя го огледа от главата до петите, а после се отдръпна, сякаш щеше да я опари.
— Сега ще извикам Амори да вземе шунката.
Джоана я разбираше напълно, тя също не искаше да има нищо общо с Дръмонд. Хукна да търси Глори. Имаше куп въпроси към нея за това, как може да се справи с един мъж.
Два часа по-късно Дръмонд отвори един от прозорците на дневната стая и се огледа за жена си. Видя Алисдър да показва уменията си в боравенето с меча на шериф Хей, Суин и група ловци. На улицата търговците събираха сергиите си, а разпръскващата се тълпа се изнизваше през главната порта. Проснат върху наклонения покрив на навеса за Лонгфелоу, Морган Фор слагаше последните снопчета слама.
Погледът на Дръмонд отново обходи тълпата, докато най-после забеляза познатата жълта наметка и бяла шапка. Движенията й не можеха да бъдат сбъркани, увереността на походката й, полюляването на раменете й и удоволствието, което тя изпитваше, когато си разменяше поздрави с някого или махаше на дете.
Беше казала за себе си, че е уважавана вдовица. Той също започваше да вярва на това. Както тя обичаше да казва, не беше същата жена, за която се бе оженил. Това твърдение го занимаваше живо, защото тя наистина беше съвсем различна от онази Клеър, която той си спомняше. Дали и той се беше променил колкото нея? Тя не беше казала такова нещо, но и не се беше интересувала много от съвместния им живот, за да си прави труда да го запомни.
Въпросът за майка му беше доказателство за липсата й на интерес. Веднъж, когато бяха седнали на масата, тя беше попитала бащата на Дръмонд как е изглеждала майка му. Гавин Макуин така се беше ядосал от нетактичния й въпрос, зададен в присъствието на втората му съпруга, че беше забранил на Клеър да се храни с тях в продължение на две седмици.
Тя беше плакала с дни, молейки Дръмонд да се намеси в нейна подкрепа, и той го беше направил, но безрезултатно. Как бе могла да забрави? Или той беше имал прекалено много години, за да си спомня миналото?
В търсене на нови спомени, той я проследи как върви към стълбите в подножието на кулата. Спря се да разговаря с някаква жена с две малки момиченца. След като се порадва малко на децата, тя докосна ръкава на роклята на жената, очевидно възхищавайки се на дрехата. Поговориха още малко и Клеър продължи пътя си. Изглеждаше спокойна, а походката й — уверена. Хората тук я обожаваха. Всички, с изключение на Елтън Сингър, комуто беше забранила да стъпва в кръчмата до вечерня.
При мисълта за хитрия й начин на правораздаване Дръмонд се усмихна. Дали се беше научила да управлява от Рамзи Хей? Когато отиде в килера, Дръмонд възнамеряваше да потвърди високото й мнение за шерифа и да признае, че е сгрешил, като я беше обвинил, че отново е престъпила брачните си клетви. Извинение не беше нужно, защото тя вече му беше простила. Защо иначе би отговорила на страстта му? Очевидно не таеше лоши чувства към него и го показваше по чудесен начин.
В някои отношения той сякаш я ухажваше за първи път. След като му беше дадена от стария крал, на Дръмонд му беше спестено да играе ролята на галантен кавалер, за да спечели вниманието й. Зестрата й беше обещанието за мир, дадено от войнствен английски крал. Съдбата й — да води изолиран живот на това парче земя.
На Дръмонд му доставяше удоволствие да си разменя реплики с нея, защото сега му харесваше още повече. Беше станала хапливо остроумна и страшно забавна. Освен това беше и много по-страстна.
Когато беше стигнала до средата на стълбите, някой извика:
— Скъпа приятелко.
Тя спря с разтревожено изражение. Дръмонд видя Бърти Стейпълдън да я посреща, за да й каже, че съпругът й я чака в дневната.
Говореха прекалено тихо, за да ги чуе Дръмонд, но той доби впечатлението, че Бърти я успокоява, защото тя започна да се отпуска. Завиждаше на специалната връзка, която съществуваше между тях, но тя беше живяла без баща или съпруг в продължение на седем години.
Тя му благодари, а после забърза нагоре по стълбите. Малко след това Дръмонд чу гласа й в коридора. Нареждаше на готвача да изпрати Амори при пекаря, за да донесе допълнително хляб.
Като предвкусваше нова удовлетворяваща размяна на реплики, Дръмонд се обърна.
— Къде беше? — мило я попита той.