Тя примигна объркано, остави кошницата на пода и свали шапката си.
— Бях при Глори. Трябвам ли ти за нещо друго, освен да задоволиш похотта си?
Дръзкият й въпрос го слиса, беше попитал нещо съвсем обикновено.
— Какво ти става?
Кичурите чиста коса обграждаха лицето й и образуваха облак от къдрици. Фината тъкан на горната й дреха прилепваше плътно към гърдите й и падаше на пода на нежни гънки. Според счетоводните книги тя можеше да си позволи скъпи коприни и кадифета, но притежаваше само няколко по-изящни рокли. Или поне така му беше казала Евелин точно преди да я изпрати на пазар.
— Моля те, бъди по-точен — каза тя.
Хубавото му настроение се изпари.
— Непременно. Нещо си ядосана сега. Но съвсем неотдавна беше гола и трепереше от желание в скута ми. Което доказва, че и ти беше възбудена, така че защо да говорим само за моята похот.
— Казах да бъдеш по-точен, не ужасен. Ти си луд, ако смяташ, че можеш да ме поставиш в неловко положение и да ме съблазниш в рамките на един ден.
Къде беше разтопената, стенеща, страстна Клеър?
— Значи, като се държиш сега студено с мене, ми връщаш благосклонността.
— Как бих могла, след като ни най-малко не съм благосклонна към тебе?
Все едно му бяха ударили шамар.
— Напротив. Обясни ми защо десет минути след като ми нареди да напусна килера, вече ме молеше да смуча гърдите ти.
Тя се изчерви.
— Никога не съм те молила за подобно нещо.
Той сви палеца и показалеца си.
— Беше ей толкова близо.
— Заблуждавай се, ако искаш. — Тя седна зад бюрото и отвори счетоводните книги.
— Какво си мислиш, че правиш?
В погледа й проблесна решителност.
— Зная, че записвам запасите за деня. — Тя прелисти тетрадката, докато намери страницата, която търсеше. Със замах потопи перото в мастилото и започна да пише.
— Така. Слама за двадесет и два допълнителни коня. Овес, четири бушела. Бирата вече е изчислена. Хляб, два бушела.
Драскането на перото по пергамента му лазеше по нервите.
— Ще престанеш ли?
Спокойна като свещеник по време на литургия, тя остави перото и скръсти ръце върху книгата. После се усмихна любезно.
— Разбира се, съпруже. Имаш ли да ми кажеш нещо смислено?
Напълно объркан, той отиде зад нея и се надвеси над рамото й. Изпълни го задоволство, защото тя не беше толкова овладяна, колкото се опитваше да изглежда.
— Записала си цифрите на погрешна страница. Това са сметките за моите разходи и тези на Лонгфелоу.
Тя посочи началото на страницата.
— Тук е счетоводството за посетители.
Той се ядоса.
— Аз не съм посетител!
Тя стана от стола и тръгна към вратата. Той я извика обратно. Джоана спря, въздъхна и се обърна.
— Да, господарю?
Гола, тя беше треперила от желание, а сега се държеше като незаинтересована девственица. Само преди няколко часа очите й бяха придобили топлия цвят на канела. Сега бяха студено кафяви. Беше много непостоянна и по един или друг начин той щеше да сложи край на това.
— Бих искал да има мир между нас — каза той.
— Защо? Ти малко държиш на мене.
Дали се преструваше на срамежлива?
— Не и преди два часа. Тогава много държах на тебе.
— Също толкова лесно можеш да полагаш тези грижи и за някоя любовница.
— Очакваш да си взема проститутка ли?
— Можеш да вземаш каквото си искаш. А сега, ако ме извиниш…
— Не те извинявам.
— Имаш ли някакво нареждане за мене?
Искаше да бъде сговорчива и да се държи мило с него. Така и щеше да стане, той щеше да я убеди.
— Да. Ела тук.
Тя огледа изпитателно лицето му, като се опитваше да разгадае намеренията му. Дръмонд повдигна вежди, предизвиквайки я да му откаже. Адамовата й ябълка подскочи, когато преглътна, но Джоана не отмести поглед от него. Прекоси половината стая и спря.
За да я окуражи да се приближи повече, той каза:
— Ще посетим Ред Дъглас през октомври. Искам да обсъдим подробностите.
— Целта на нашето посещение е…?
— Той поиска да му се закълна във вярност.
— А ти ще го направиш ли?
— Ти как мислиш?
Тя започна да изучава лицето му, а погледът й блестеше от интелигентност.
— Мисля, че още не си решил.
Дяволите да я вземат тази нейна проницателност.
— Ти ще се закълнеш ли във вярност към мене?
— Ще трябва да ти откажа. Брачните клетви имат по-голямо значение от гражданските обещания. Въпреки че някои биха казали, че планинците са напълно нецивилизовани.
Дръмонд се разсмя.
— Това е едно от най-хубавите определения за нас.
Тя се опита, но не успя да се сдържи и също се засмя.
— Веднъж дочух ковача в Карлайл да казва, че шотландците си тътрят краката на път към къщи, за да не заварят някого вътре.