— Ти какво ще кажеш?
— Мисля, че всеки от нас има собствено мнение.
— Ти, изглежда, почти не си спомняш за живота си в Шотландия. Защо иначе ще избягваш въпроса ми?
— Този навик съм го придобила от тебе. Всеки път, когато те питах дали ме обичаш.
Това не беше забравила.
— Избираше неподходящи моменти да ми задаваш този въпрос.
— Сещах се за него само когато се връщаше вкъщи, пропит от тежкия парфюм на любовницата си.
— Тук нямам друга жена. — По дяволите, той дори не се беше насладил напълно на съпругата си.
— Тогава явно не търсиш на подходящо място.
— Нямаш нищо против да имам връзка с друга жена, така ли?
Надменното й изражение не й беше привично, челюстта й беше прекалено стегната.
— Това е твое право.
— Ти беше луда по мене в килера.
Погледът й се разколеба, тя го задържа върху връзките на горната му дреха.
— Ти така и не ми каза какво е било третото ти желание.
— Желая да узная защо не искаш да ми отговориш.
Тя махна с ръка.
— Защото един брак има и други важни страни, освен физическата.
Изказването й беше съвсем вярно и той млъкна. Желаеше я физически, но искаше и нещо повече от нея. Беше поискал мир, обсъждането му се струваше най-подходящият начин, от който да се започне.
— Както и бащинството има повече страни от очевидните?
— Да, и добре, че си го забелязал. Вниманието ти е успокоило Алисдър. Той е страшно развълнуван от възможността да преспи в твоята стая.
Похвалата й беше точно като милувка.
— Уверен съм, че ти също би била.
Тя отрече думите му.
— Аз сигурно знам по-добре.
— Значи вероятно ще се зарадваш да узнаеш, че утре ще го взема със себе си на лов.
— Казал ли си му вече?
— Защо?
— Защото ако не си, няма да бъде разочарован.
— Смятам да го върна обратно и нямам нужда от твоето разрешение.
— Явно нямаш нужда и от мнението ми.
Бъди разумен, повтори си той. Тя е изплашена до смърт да не изгуби сина си и ще стигне до всякакви крайности, за да го защити. Това беше второто нещо, което Дръмонд най-много харесваше у нея.
— Сигурен бях, че ще бъдеш против.
— И ти реши да пренебрегнеш чувствата ми, дори без да знаеш точно какви са.
Имаше вина за това, но и основателна причина.
— Зная какво ще кажеш. Че е прекалено малък.
— Грешиш. Смятам, че е достатъчно голям, но просто не знае да ловува. Ще ти задава хиляди въпроси и ти или ще бъдеш прекалено зает, или просто няма да искаш да отговориш. Ще загубиш търпение и той ще бъде наранен. И двамата ще се чувствате зле и ще донесете лошото си настроение вкъщи.
Беше изложила аргументите си логично, безпристрастно и може би беше права. Дръмонд не се беше замислял колко досадни могат да бъдат въпросите и исканията на Алисдър по време на лов.
— Но — добави тя, спестявайки неубедителния отговор на Дръмонд — мисля, че имам решение на проблема. Ще го научиш да ловува, но насаме. — На лицето й се появи дяволита усмивка и очите й заблестяха. — Ще те слуша много по-внимателно, ако сте сами.
Внимателно обмисленият компромис беше пример за това, което тя наричаше добър родител. И двамата носеха тази отговорност. Разговорът достави такова голямо удоволствие на Дръмонд, както малко неща досега.
— Много го обичаш.
— Повече от живота си — отвърна пресипнало Джоана.
— Ще се грижа за него, Клеър. Обещавам ти.
— И ще убиваш дивеч в същото време? Преувеличаваш смелостта си много повече, отколкото аз някога съм го правила.
След седем години в килията Дръмонд се съмняваше дали изобщо може да хвърли копие, но не се беше замислял, че ще трябва да се поупражнява, преди да се опита да се превъплъти в героя от нейните разкази.
— Вероятно си права.
Тя вдигна счетоводната книга.
— Вярвам, че постигнахме първото условие в примирието.
Настроението й се беше подобрило и той смяташе да се възползва от това.
— Мисля, че ще отстъпя.
Тя се усмихна, сякаш си спомни, че сама беше направила подобно изявление по-рано.
— И какво е усещането?
— Окуражаващо, защото трябва да скрепим споразумението си с целувка. — Той протегна ръце към нея.
Тя го погледна внимателно, а после впери очи в отворената врата.
— Не. — След това се завъртя и напусна стаята, изпълвайки въздуха с аромата на пирен.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Майко — извика Алисдър за двадесети път. Джоана престана да записва задачите за жътвата в календара си. Тя затвори мастилницата и прибра пособията за писане в сандъка, който портиерът беше пренесъл в стаята на Алисдър.