Стиснал с ръце краищата на дюшека, Алисдър седеше на леглото и клатеше краката си. Беше облечен в нови панталони, един нюанс по-светли от кафявото му палто.
— Майко. — Той скочи от леглото, взе меча си и започна да го размахва срещу невидим противник. — Ако имам сестричка, ще бъде добре, защото тя може да се омъжи за важен владетел и аз — той посочи гърдите си с палец — ще имам с кого да разменям по някой удар с меча.
Тези приказки за малката сестричка трябваше да спрат. Беше успяла да избегне срещите с Дръмонд и с времето знаеше, че ще успее да го убеди, че фиктивният брак е най-подходящ в случая. Но всеки път, когато ги забавляваше, й се приискваше да й бъде истински съпруг. Когато я прегръщаше и целуваше, тя си мечтаеше да го е срещнала за първи път и той тепърва да се влюбва в нея.
Можеше да заличи клеймото. Можеше да направи така, че някоя нощ Дръмонд да прекали с бирата. Щеше да се доближи усмихната до него и да му протегне ръка. Той щеше да я прегърне и тогава тя щеше да го попита защо целувките му я карат да чувства празнота в себе си. Тази мисъл я накара да потръпне от възбуда.
Но рано или късно той щеше да я нарече Клеър и устата му щеше да се изкриви от недоверие. Любовта щеше да угасне в сърцето й до следващия път, когато той успееше да забрави какво му бе причинила Клеър.
— Чу ли, мамо? Една сестричка би ми помогнала да стана по-добър водач.
Цената на любовта й към Дръмонд Макуин беше прекалено висока за Джоана Бенисън. Дяволите да ги вземат съпрузите!
— Кой ти каза това?
— Татко, а и шерифът го потвърди.
Тя се вкопчи във възможността да смени темата на разговора.
— Трябва да му благодариш за новата книга.
Той извади от торбичката си тясна кожена лента, украсена с пера и дървени мъниста.
— Направих му това. Да закача дивеча към седлото си.
— Много мило от твоя страна.
— Сам го измислих. Освен перата. Глори каза, че те ще подсладят дивеча на ловеца. Вярно ли е това? Суин твърди, че Глори не би разпознала бекас, дори той да пропълзи в леглото й.
— Предполагам, че мнението на Суин за Глори е предубедено.
— Аха — сериозно отвърна той. — Защото е потопила фитила на друг мъж.
— Какво каза?
Той затаи дъх и на лицето му се изписа объркване. После я погледна.
— Никой не ми казва каква е същината, но няма да ми е нужно много време да стана добър ловец. Татко ще ме научи.
Тя остави без коментар грубата реплика, защото ако започнеше да я обсъжда, Алисдър щеше да й досажда, докато не му обясни значението й. По-добре Дръмонд да обясняваше мъжките вулгарности. Вероятно беше много добър в това.
— Кога ще дадеш на шерифа подаръка си? — попита тя.
Той си отдъхна и хвърли поглед към вратата.
— На вечеря.
Беше толкова развълнуван, че ще се присъедини към тях тази вечер, и тя искаше да бъде сигурна, че вечерята ще протече добре за него.
— Можеш да му го дадеш там. Сигурна съм, че и другите мъже ще харесат подаръка ти.
Той я наблюдаваше внимателно и тъй като беше умно дете разбра, че тя му намеква нещо, върху което трябва да се замисли. След известно време той колебливо попита:
— Те ще ми се смеят ли?
— Разбира се, че не. Мисля, че ще те похвалят. Какво ще им кажеш, ако го направят?
Той започна да размишлява, раменете му се отпуснаха и на лицето му се изписа съжаление.
— Ще искам да им дам и на тях, но тази вечер не мога да направя повече.
Винаги е бил умно дете.
— И ще се почувстваш неудобно.
— Да. Какво да направя?
— Шерифът ще остане тук още няколко дни. Можеш да му го дадеш утре или вдругиден.
— Страхотно! — Той се стовари върху леглото.
Чу се звънецът. Евелин щеше да сервира вечерята след половин час. Джоана си помисли, че трябва да провери как върви подготовката и се изправи.
— Чакай! — Алисдър започна бавно да прибира кожената лента в торбичката си. — Ред Дъглас яде ли моркови?
Безобидният въпрос и бавните му движения възбудиха любопитството й.
— Ти нещо се колебаеш, Алисдър. Защо?
— Аз? — Той се вторачи в тавана, след това в пода, а накрая и в подгъва на палтото си.
Изражението му беше толкова безобидно и невинно, че тя едва не се разсмя.
— Да, ти, Алисдър Александър Макуин. Той сви рамене и наведе глава.
— Искам да обсъдя много неща с тебе. Струва ми се, че моментът е подходящ. — Той погледна към вратата. Очевидно не бързаше за вечеря.
За да го изпита, тя попита:
— Надявам се, че брат Джулиан няма да дойде по-рано и да започне да опитва печените дюли.
Алисдър хукна към вратата, надникна в коридора и се огледа. Джоана го последва. Когато я забеляза, той отново се втурна навътре и блокира пътя й. После затвори вратата зад себе си.