— Зеленото много ти отива — каза той с усмивка на лицето.
Това беше най-хубавата й рокля от лека вълна с широки ивици, черен сатен по краищата и ръкавите. Тя си беше мислила за неговото мнение, защото искаше да я хареса. Беше се упрекнала, че може да се държи така глупаво.
Смутена, тя промърмори някаква благодарност.
— Виж, мамо! — Алисдър се изправи и й подаде комплект ножове. Острието беше добре наточено, а дървената дръжка пасваше на ръката му. Джоана беше благодарна, че Дръмонд се е сетил за Алисдър, но беше и за интригувала.
— Красиви са, Дръмонд, много интересен подарък за момче, нали така?
Той й хвърли бърз поглед.
— Значи и това си забравила?
Ето още един случай, за който не знаеше, а Клеър би трябвало да е запозната. Нямаше ли най-после да се научи да държи устата си затворена?
— Моля те, опресни паметта ми.
— Трябва да отбележим първото сядане на Алисдър на масата заедно с вожд на клан. Това е шотландски обичай. Не си ли спомняш вечерта, когато водачът на клана Маккензи вечеря с нас и по-малкият ми брат Рандолф получи своите ножове? Ти вдигна страшно много шум около тази традиция.
Въпреки че беше направила нова грешка, Джоана се зарадва. Той си спомни нещо хубаво за една добра и любяща душа, която беше имала тежък живот. Бедната Клеър.
— Какво има? — попита Дръмонд. — Изглеждаш тъжна.
Де да можеше да му каже истината и да пречисти душата си. Вместо това тя извърши още един грях.
— Не съм. — После потърси спасение в сина си. — Ти какво мислиш, Алисдър?
Сините му очи бяха широко отворени от страхопочитание и той потърка дръжката на ножа в палеца си.
— На него има гравиран вълк. Виждаш ли? — Той го подаде на Джоана. — Това е символът на Макуин. Знаеш ли, че съм издънка на мощния клан Макуин?
Сълзите я задавиха. Никога не си беше представяла, че истинският му баща ще изпълни така добре ролята си, защото неговото присъствие носеше зла орис за нея. Както и да е, нейните проблеми щяха да почакат. Дръмонд беше спазил обещанието си да запознае сина си с историята на Шотландия. Алисдър беше щастлив. Джоана възнамеряваше да се весели заедно с тях.
Тя опита острието.
— Много е остро и изработката му е една от най-добрите, които съм виждала. Гостите ти ще бъдат силно впечатлени, Алисдър.
Сладкото му личице се разтопи в усмивка, която един ден щеше да спечели сърцето на някоя жена. Да даде Господ да намерят хармония помежду си.
— О, благодаря ти, татко. — Той се хвърли към Дръмонд, който го вдигна във въздуха и го качи върху хълбока си.
— Разкажи ми всичко за моите ножове.
— Ако владетелят вземе един от тях със себе си — обясни Дръмонд, — значи те е приел като един от своите родственици и се чувства добре дошъл на всяка маса в твоето имение.
— Неговите родственици — замисли се Алисдър. — Трябва ли да престана да бъда Макуин?
— Никога. Ти ще си останеш Макуин, сине, до края на дните си. Бог е предопределил това.
— Бог те върна при мене.
— Да, така е. — Дръмонд намигна и подхвърли пищящия Алисдър във въздуха.
Джоана се изпълни с гордост, докато ги наблюдаваше заедно, щастливи и с толкова еднакви черти. Алисдър винаги е бил самоуверено момче, а под влиянието на Дръмонд щеше да научи и за онези Макуин, които бяха живели преди него. Независимо какво щеше да се случи между нея и Дръмонд, Алисдър щеше да има баща и бъдеще, от които се нуждаеше. Всяка саможертва от нейна страна си заслужаваше заради това.
— Майко? — В погледа на Алисдър се четеше съжаление. — Казах на татко, че може заедно с мене да те придружи до масата, но не можех да го поставя в неловкото положение да закъснее за вечеря. Затова се бавех и не ти казах цялата истина. Ще ми простиш ли?
Силна обич задави Джоана.
— Да. Това беше много малък пропуск от твоя страна, а и мотивите ти са били благородни. — Тя погледна към Дръмонд и добави: — И твоите също.
Мъжкото му излъчване се засили от престорено скромната усмивка, която се изписа на лицето му.
— Дори и един тъп трол може да притежава някои добродетели.
Никой няма повече от тебе, проплака сърцето й. Алисдър се намеси.
— Майка те нарече трол. Трол, татко е трол.
— Достатъчно, сине — възпря го Дръмонд. — Знаеш, че не трябва да повтаряш всяка нейна дума. Освен ако аз не ти наредя.
Невероятно щастлив, Алисдър започна да удря баща си в гърдите.
— Нареждам ти да ми кажеш защо закъсня.
Дръмонд го остави на земята.
— След като настояваш, господарю Алисдър. Дърводелецът бързаше колкото се може, но свърши едва преди малко.
Алисдър кимна и премести погледа си от него върху Джоана. После огледа съсредоточено цветята й. Тя се чудеше какви ли дълбоки мисли се въртят из главата му. Погледна въпросително Дръмонд, който сви развеселено рамене.