— Знаеш ли, майко — започна накрая Алисдър. — Хекли казва, че ако ми дадеш сестричка, аз ще я спъвам и ще хвърлям кал в лицето й. Но не трябва да му вярваш.
Ако Дръмонд се наслаждаваше на неудобството й, то поне не го показваше. И тъй като явно не беше заинтересован от тази тема, тя също можеше да я пренебрегне.
— Давам ти честната си дума, майко.
Вече имаше достатъчно опит като родител и най-успешният й ход беше да отвлича вниманието му.
— Кога видя майстора на стрели?
С върха на новия си нож Алисдър леко разбута малките бели цветчета на букета й.
— Днес. Татко ще ходи утре на лов и искаше Хекли да направи стрелите му.
Дръмонд се намеси.
— Казах на Алисдър, че може да ходи на лов, когато поотрасне малко.
— Трябва да се упражнявам с моя лък… — Алисдър се плесна с ръка през устата и погледна баща си виновно.
Ако Дръмонд беше пренебрегнал мнението й и беше казал на Алисдър, че може да се присъедини към лова, щеше да направи живота му ад.
Той усети неодобрението й и имаше наглостта да изглежда изненадан.
— Алисдър — свали той момчето на земята. — Кажи на майка си какво друго ти казах за лова.
Алисдър започна да кръстосва стаята, скръстил ръце зад гърба си.
— Ловът е опасно нещо, майко. Може да съм достатъчно голям, но кобилата ми е прекалено бавна и може да се нарани. Добрият ловец винаги трябва да се грижи за животното си. Валкири е мой верен приятел. Освен това трябва да се упражнявам.
Развеселен, като петел при зазоряване, Дръмонд настоя:
— Кажи на майка си кога ще се упражняваш.
— След уроците си по латински.
Дръмонд направо сияеше и у Джоана се събуди надежда. Бащината гордост беше нещо ново за него и това и напомни за всички случаи, когато Алисдър беше обогатявал живота й. Дали общата им грижа за момчето щеше да стане крайъгълният камък, върху който да изградят бъдеще като съпруг и съпруга? Не знаеше.
— Сега вече сме семейство, нали така? — попита Алисдър.
Джоана усещаше, че Дръмонд я наблюдава с желанието и тя да го погледне. Направи го и незабавно се разкая за това. В погледа му видя съжаление, каквото можеше да има само у един несправедливо обиден мъж. Беше виждала този израз неведнъж върху лицето на Суин.
— Нали сме семейство? — повтори Алисдър.
— И при това гладно — отвърна тя и тръгна към вратата.
Доволен, Алисдър прибра ножа и взе дървената кутия.
— Още нещо — каза Дръмонд. — Ако Дъглас повдигне някакъв въпрос, по който ти знаеш нещо, можеш да се включиш в разговора. Не трябва да чакаш да се обърне лично към тебе.
Алисдър подръпна панталона си и с полюляваща се походка излезе през вратата. С провлачения говор на йоркширец той отвърна:
— Шъ съ опитам да съм забавен.
Ред Дъглас се придържаше към традицията за спазването на тишина по време на вечерята. Малко се каза, докато Джоана не нареди на Евелин да почисти масата и да сервира десерта.
— Господарю — обърна се тя към Дъглас. — Как са Мери и Бриджит? — Джоана се беше грижила за момичетата в продължение на три години.
Съвсем равнодушно той отвърна:
— С удоволствие биха се върнали при вас.
Алисдър се намеси.
— Аз научих Бриджит да лови гущери.
Владетелят се протегна назад.
— Ловенето на съпрузи е много по-добър спорт за момиче, което не е наречено за някого.
— Намерихте ли им подходящи съпрузи? — попита Джоана.
— И на двете, при това богати англичани. Ще се омъжат на Архангелов ден.
Тя се надяваше, че мъжете им ще бъдат добри хора.
— Предайте им моите поздрави.
Дъглас се оригна и почеса корема си.
— Разговорът за някоя сватба подтиква като нищо друго на света мъжа да потопи фитила си.
Алисдър се намеси.
— Суин казва, че Глори е много добра в топенето на фитили.
Ченето на Джоана увисна. Дъглас се разсмя гръмогласно. Дръмонд също се задушаваше от смях. Брат Джулиан изруга. Шериф Хей се изкикоти. Слава Богу, че Бърти не беше тук. Той щеше да завие само за да я ядоса.
Брат Джулиан прочисти гърлото си.
— Дъглас, епископът в абатството Суинхарт казва, че кралят със сигурност ще ти даде баронска титла.
Изведнъж Дъглас стана сериозен и се вторачи в Дръмонд.
— Аз ще поддържам мир с Плантагенетите. Ако Едуард Втори тръгне срещу планинците, ти на чия страна ще застанеш, Макуин?
Рамо до рамо с моите хора, искаше да отвърне Дръмонд, но жена му заговори преди него.
— Лорд Дръмонд казва, че новият ни крал няма такова влечение към Шотландия като баща си. А и Едуард Втори не разполага с необходимите средства, за да започне война срещу клановете.