Дъглас всмукна през зъбите си.
— Английският затвор явно те е променил, а, Макуин? Мислехме, че старият крал те е нарязал на парчета и е заковал по едно на всяка градска порта в Англия.
Във въздуха се чу възклицанието на Джоана. Тя пребледня, а лицето и се вкамени от шока. Погледна Алисдър, който беше изгубил интереса си към крема.
Дръмонд гледаше ядосано госта им.
— Доста неприятен въпрос за обсъждане на маса, Дъглас.
— Наистина — намеси се яростно Джоана и цветът й започна да се възвръща. — Лорд Дръмонд се върна при нас и ние благославяме Бога и ангелите за добротата им.
— Той беше хванат…
— Какво е правил — прекъсна го рязко тя, — си е негова работа, Дъглас. Няма да го обсъждаме повече.
Той сви рамене.
— Рамзи смята, че кралят ще донесе заповедта за помилването ти, подписана и подпечатана от парламента. Ще бъдеш свободен и уважаван човек.
Изненадан от изказването й в негова защита, на Дръмонд му се прииска да я прегърне.
— Помилване? Кой е бил в затвора? — попита Алисдър.
Дъглас се изправи.
— Баща ти и явно не се е поправил за седемте години, прекарани в адската дупка на Лондон.
Алисдър сви юмруци и лицето му пламна от гняв.
— Баща ми не е бил в затвора. Той е бил на небето заедно с ангелите. Нали така, татко?
Дъглас се изкикоти.
Дръмонд беше обхванат от съжаление. Отдавна трябваше да му каже, но просто не знаеше как. Той погледна жена си. Изражението й сякаш също казваше: „Господи, защо не му казахме?“
„Защото бяхме прекалено заети със собствените си проблеми“, безмълвно отвърна той.
Вместо това Дръмонд отвърна:
— Това не са подходящи теми за момента. Ще ги обсъдим по-късно.
Дъглас се извини и стана. Алисдър дори не забеляза, че владетелят взе ножа, кимна одобрително към него и го отнесе със себе си. Момчето беше оставило недояден крема си.
— Може ли да се оттегля? — Той не откъсваше поглед от масата.
Всички останали го наблюдаваха.
Сърцето на Дръмонд се сви. Той не се беше замислял какво влияние биха могли да имат неговите убеждения и действия върху сина му. Не се беше замислял, че Алисдър не знае за алчните английски крале, които желаят земята на другите. Не беше научил сина си да обича Шотландия. Но Клеър беше научила момчето да обича Феърхоуп, където имаше мир. Момчето трябваше да научи за победителите и победените и Дръмонд се молеше да успее да намери правилните думи.
Той срещна погледа на жена си.
— Наслаждавай се на десерта си.
При думите наслаждавай се Джоана вдигна вежди и той разбра, че тя няма да се успокои, докато не възвърнат щастливите мигове на Алисдър. Дръмонд щеше да се постарае да го стори. Той стана и сложи ръка на рамото на сина си.
— Ела с мене, Алисдър.
Момчето се дръпна, но се смъкна от пейката и излезе от стаята заедно с баща си.
Джоана ги наблюдаваше как се отдалечават с разбито сърце. Брат Джулиан също се извини и ги последва.
— Момчето ще го преживее.
Безсърдечното изказване разгневи Джоана.
— Ти си знаел, че Дръмонд е жив. Защо иначе ще очакваш от краля да донесе заповедта му за помилване?
Той се изправи и зае официалната си стойка. Светлината от свещите се отразяваше във веригата — символ на властта му, и ъгловатите му черти изглеждаха груби.
— Той имаше смъртна присъда. Кралят можеше да нареди да го обесят във всеки един момент.
О, Боже мой, помисли си тя, Дръмонд е носил този товар сам в продължение на седем години. Дали всяка сутрин се беше будил и се беше чудил дали ще доживее да види залеза?
— Никой не е мислил, че Едуард Първи ще подари живота на вожда.
Най-малко Дръмонд, помисли си тя. Ядосана, тя бутна настрани чинията с крема и се наклони напред.
— Рамзи, седял си на тази маса толкова пъти и си чувал Алисдър да ме пита дали баща му го обича. Би могъл да ми спестиш мъката, която ми причиняваха неговите въпроси.
— Мислех, че вече си приключила с тъгата си.
— Надявал си се да е така, но никога не съм ти давала право да смяташ, че след като съпругът ми е мъртъв, аз ще искам теб.
Обидата го жилна, той сви юмрук и тропна по масата.
— Никога не си го споменавала, освен в приказките.
— Онова, което става в сърцето ми, си е моя работа.
— Вече не, Клеър — сряза я той. — Очевидно е, че обичаш съпруга си.
Беше ли се влюбила в Дръмонд Макуин? Изпитваше разнообразни чувства към него, но не беше сигурна, че го обича. Би предпочела да обмисли този въпрос насаме.