— Знаеш ли, че Дъглас взе ножа ти, преди да стане от масата?
Тихо и тъжно Алисдър отвърна:
— Той ми се смееше.
— Ножът му хареса.
Алисдър сви краката си и положи брадичка на коленете си.
— Преди това ми се смееше. Когато казах, че Глори може да потопи фитила на друг мъж.
Значи момчето също не беше готово да влезе в леговището на лъва. Дръмонд се успокои. Ако имаше достатъчно време, щеше да намери начин да изглади отношенията си с Алисдър.
— Повече трябва да се тревожиш за реакцията на майка си, отколкото за тази на Дъглас. Той се забавляваше, а тя се разстрои.
Алисдър му отправи открит и честен поглед, същия като на майка му.
— Тя не ми говори. Така можеш да разбереш кога ми е наистина ядосана. Мога да скачам нагоре-надолу и да вия като вълк, но тя пак ще се преструва, че ме няма.
— Много ги умее тези неща. — Дръмонд усети как от плещите му пада част от товара. — През последните три дни напълно ме е пренебрегнала.
Алисдър се вторачи в огъня.
— На мене ми се е сърдила най-много един ден. Веднъж нарочно се изпърдях в църквата. А ти какво си сторил?
Той не го нарече татко и на Дръмонд му беше ужасно криво.
— Постъпих много лошо. През нощта, когато я подмамихме да ти разкаже приказка. Тя имаше право да се разсърди.
Алисдър взе едно клонче и започна да го чупи.
— Но тя винаги ми разказва приказки.
Тъй като не знаеше как да продължи, Дръмонд реши да заложи на искреността.
— Не беше заради приказката. А защото заговорничехме зад гърба й. Тя не обича да я мамят.
Алисдър изви глава по посока на Дръмонд. Блясъкът в очите му беше замъглен от болката.
— Защо тогава постъпихме така?
Дойдоха му няколко отговора наум, но те включваха мъжката му гордост, интимни обещания и други сложни въпроси от света на възрастните, които Алисдър не можеше да разбере.
— Не е наша вината, а моя.
— Защо?
— Някои обстоятелства я принуждаваха да откаже да ти разкаже приказка. Не й дадох възможност за избор.
— Бърти беше заспал вече, нали?
— Аха. Не трябваше да използвам любовта й към тебе.
— Каза ли й това?
— Не, но ще го направя.
— Добре. Тя обича да говори за любов.
— Така ли? Какво казва?
— Обича да вижда как Суин се усмихва на Глори, но той не го прави често. — Той присви устни. — Обича да държи малки бебета и дори не се притеснява, ако пелените им са мокри…
Нещо прошумоля в храстите и Алисдър се стресна.
— Мислиш ли, че това е тя?
Дръмонд се ослуша да чуе дали конят му ще изпръхти, но не чу никакъв тревожен звук. Не вярваше тя да ги последва, защото не беше възразила, когато той и Алисдър станаха от масата. В случай, че възникнеха някакви проблеми, Дръмонд беше казал на Суин къде отиват.
След като не чу нищо тревожно, Дръмонд претърси храстите и видя, че конят спокойно хрупаше трева.
— Искаш ли да дойде?
Алисдър сви рамене и хвърли начупените клонки в огъня. После се приближи към Дръмонд.
— Тя знае, че с тебе съм в безопасност.
— Тя ли ти го каза?
— Да. Освен това ми каза, че много ме обичаш.
Де да бяха всички майки толкова внимателни.
— Така е.
— Татко, ще ми кажеш ли какво означава един мъж да потопи фитила си.
Дръмонд беше изпълнен със задоволство.
— Да, но не съм сигурен, че ще ме разбереш. Това е мъжки израз, една от фразите, които мъжете казват помежду си, но никога в присъствието на дама.
— Както и да се хвалиш, че са нужни двете ти ръце, за да държиш топките си, когато скачаш от плевника в сламата.
Каква радост беше той за човек, изгубил всяка надежда за здрав син. Господ да поживи Клеър за напътствията и грижите за него. По навик Дръмонд си спомни големия й грях, както се случваше всеки път, когато се радваше на постъпките й. Но този път стомахът му не се сви и не скръцна със зъби. Може би щеше да успее да забрави и да прости. Искаше я с настойчивостта на младеж, влюбил се за първи път. Това също го изненадваше, защото не беше очаквал толкова много да желае Клеър Макуин. Все още искаше обаче да чуе признанието й.
— Чу ли ме, татко?
Дръмонд се върна отново към темата на разговора.