— Точно така. Жените обикновено не се интересуват от разговори за интимните части на мъжете, една от които е неговата пишка.
Алисдър възкликна.
— Моята е по-голяма от фитил.
Като изключим устата, която беше наследил от майка си, Алисдър изглеждаше точно като по-малките братя на Дръмонд. Той се опита да скрие развеселеността си, но не успя.
— Не размерът е важен.
Алисдър опря ръце на бедрата си и продължи настойчиво:
— Уили Хендъл казва, че пишката на чичо Суин е толкова дълга, че може да пикае през рамо.
Като се опитваше да бъде кратък, Дръмонд каза:
— Не трябва да казваш това пред майка си или пред някоя друга жена.
— Добре. Потапянето на фитила не е ли същото като плуването?
— Не. Това е груб намек за онова, което жените и мъжете правят в спалните си. Ти ще правиш тези неща с жените, когато пораснеш. — След кратък размисъл Дръмонд добави: — Когато станеш голям.
— Какво правят големите?
— Те осъществяват брачните си клетви и доказват чувствата си един към друг по физически начин.
Лицето на Дръмонд се сбръчка от объркване.
— Ако имат късмет — продължи Дръмонд, — създават малки братчета и сестричета.
Заинтригуван, Алисдър се обърна с лице към Дръмонд.
— Как?
Дръмонд си спомни думите на Клеър: Ще ти задава десетки въпроси. Ще изгубиш търпение. Проблемът обаче не беше в търпението, а в липсата на опит и Дръмонд се смути.
— Мъжът използва члена си, за да сложи в жената семето си.
— Но как точно го потапя.
„Избягвай нюансите, каза си Дръмонд, и изясни въпроса докрай, за да можеш да преминеш към по-безобидни теми.“
— Бог е създал жените така, че да допълват мъжете. Физически жените си различават от мъжете, така че могат да поемат фитила на мъжа.
Алисдър примигна в очакване.
О, Господи! Все едно беше попаднал в морето без весла и платна.
— Някой части на жената са меки и влажни.
Като дъвчеше устната си, момчето се вгледа в далечината.
— Кърли Хендъл веднъж ме целуна. Едва не повърнах върху нея.
Дръмонд се засмя.
— Няма да повръщаш, когато пораснеш и някоя жена те целуне. Заклевам се, че е така.
— Ти обичаш ли да целуваш мама?
Той си представи как стои гола и от нея капе вода с аромат на пирен. Господи, колко я желаеше, а и тя него също. Но в съзнанието му изникнаха и други образи: Клеър, дипломатката, която се опитваше да смени темата за затвора на Дръмонд, Клеър, разказвачката, която вдъхваше гордост у момчето без баща, Клеър, майката, която беше научила момчето да защитава баща, който почти не познаваше.
— Мислиш за целувката с нея, нали?
Дръмонд прочисти смутено гърлото си.
— Да, и за някои други работи.
— Шериф Хей веднъж беше пил прекалено много бира и се опита да я целуне. Тя го удари и каза, че ако отново се опита, ще го изхвърли и ще затвори портите за него.
— Какво направи той?
— Пълзеше като изгладняло кутре, защото я харесва. — После мъдро добави: — Вдовицата Макуин не е лесна плячка.
Освен това вече не беше вдовица.
— Шерифът може да отнесе чувствата си обратно в Дъмфрис.
— А какво ще кажеш за търговеца на платове от Глазгоу?
Изненадан, Дръмонд погледна сина си, за да разбере дали не го лъже.
— Той също ли я харесва?
— Да, тя е толкова красива и… — Той спря и почеса главата си. — И се моли за мъж, който да укроти неспокойния й дух.
Дръмонд се закле да бъде единственият мъж, който да я укротява. Щеше да направи нещо повече, отколкото да залости портите, ако някой друг се осмелеше да се държи непочтително с жена му. Все пак тя беше лейди Клеър Макуин.
Раздразнението му се засили. По право и по титла тя беше негова.
— Къде чу това?
— Когато има посетители от по-нисък ранг, като търговеца на платове, Суин и стражата винаги спят в коридора. Аз също спя там. — Той поклати пръст в престорен укор.
— За да стоят далече от нея тези злодеи. Заслужава си човек да се бори за нея, нали?
Дръмонд се зачуди дали Клеър беше измислила този план, или мъжете бяха решили да я защитават.
— Да, много е красива и аз скоро ще си поговоря с нея за сестричката ти.
Алисдър кимна бързо и настойчиво.
— Брат Джулиан казва, че тя работи прекалено много и се нуждае от съпруг. Сега ти се върна.
Тя не искаше съпруг, в това Дръмонд беше сигурен. Общуваше си с него само когато се налагаше или когато я беше ядосал. А това се случваше често, особено във връзка с Алисдър.
— Тя има и тебе.
Алисдър седна изправен и се усмихна дяволито.
— Знаеш ли, че като момиче е била голяма палавница? Бърти ми разказа, че се обличала като момче и се измъквала от абатството, за да отиде в селото и да гледа танците около огъня по жътва.