— Грешиш, Алисдър. Тя разказва това за приятелката си Джоана. Майка ти се страхува от всичко. — Клеър винаги беше плаха и прекалено свита, за да обикаля през нощта.
Но не и прекалено свита, за да се пъхне в кралското легло.
На лицето му се изписа недоверие.
— Майка страхлива? Не. Тя е много смела.
Дръмонд осъзна грешката си. Всяко момче искаше да мисли най-доброто за родителите си. Може би Клеър беше надвила страховете си.
— Тя е смела, Алисдър. Само не слагай гущери по дрехата й, нито пък очаквай от нея да погали куче.
— Винаги е харесвала гущери. Сестра Маргарет изпрати кошниците, в които ги е ловяла.
Момчето отново се беше объркало.
— Не, Джоана е ловяла гущерите, за да ядат насекомите в кухнята на абатството.
Бавно и натъртено Алисдър каза:
— Майка се е грижила за градината, както и сега. Освен това си играе с кутретата и носи кокали на кучетата.
Момчето говореше толкова разпалено и убедено, че Дръмонд реши да не му противоречи.
— Татко?
Дръмонд наостри уши при сериозния тон на Алисдър.
— Истината ли каза Дъглас за тебе?
Дръмонд си пое дълбоко дъх с надеждата, че всичко ще завърши добре. Наведе се назад и обкрачи пъна, за да застане лице в лице с Алисдър. В погледа на момчето светеше напразна надежда.
— Да, синко. Истината каза.
Алисдър стисна устни и лицето му придоби израза на майка му.
— Мислех, че си бил на небето заедно с ангелите. Наистина ли си бил в адска дупка?
В съзнанието на Дръмонд се появиха грозни картини и въпреки че огънят грееше, изведнъж почувства хлад.
— Бях в затвора.
— Елтън Сингър също твърди, че е в затвора, но той е само в казармата. Ти в казарма ли си бил?
— Не. Бях в кула, която се нарича Лондонския Тауър.
— Как беше там? Чувстваше ли се самотен?
Първият му подтик беше да последва примера на собствения си баща и да запази чувствата за себе си. Инстинктът обаче му подсказа да говори откровено.
— Да, сине. Често се чувствах самотен.
С поглед, изпълнен със съчувствие, Алисдър сложи ръка върху коляното на Дръмонд.
— Бих изкачил кулата и бих те освободил, ако майка ми беше казала, че си там.
Дръмонд не се запита откъде Алисдър се беше научил на съчувствие. Това беше едно от многото добри качества, които Клеър беше възпитала у момчето. Дръмонд трябваше да я похвали за това.
— Майка ти не знаеше, че съм там. Мислеше, че съм… — Той потърси по-меки думи, за да опише жестокостите, които той, а и Клеър бяха очаквали.
— Нарязан на парчета?
Стражите на Дръмонд често го бяха заплашвали със „съдбата на уелските принцове“, както наричаха насичането. Дори и сега той потрепери от отвращение.
— Майка ти е мислела, че са ме обесили.
— Защо?
— Защото се борех срещу стария крал.
— Но аз плаках, когато той умря, и казах молитви за душата му.
А Дръмонд беше проклинал краля ежедневно и се беше молил да отиде в ада.
Старият Едуард мразеше клана Макуин.
— Майка казва, че омразата не може да бъде причина за смъртта на някого, особено ако той има семейство, на което липсва. Ти ни липсваше.
Освен това бяха запазили жив спомена за Дръмонд. Като имаше предвид миналото, благородният жест беше неочакван подарък.
— Вие също ми липсвахте.
Алисдър се облегна назад и обви ръце около пъна.
— Кралят ли те залови?
— Да. Това беше черен ден за клана Макуин. Моите хора се биха с армията му в продължение на седмици, но късметът ни изостави и ние се разделихме.
— Какво се случи?
На Дръмонд дойдоха наум много причини за съжаление и по-успешни тактики.
— Превъзхождаха ни по численост.
На лицето на Алисдър се появи скептично изражение и изведнъж физиономията му стана още по-детска.
— С колко души?
И досега Дръмонд беше преследван от погрешната си преценка.
— Двадесет на един.
— Но ти си се бил с петдесет викинги-безбожници, за да спасиш свещената църковна реликва. Как не си успял да избиеш толкова малко англичани?
В сравнение с приказката истинската история изглеждаше точно онова, което беше: тактическа грешка на отчаян младеж.
— Мечът ми беше счупен, а конят ми куцаше.
— Можеше да използваш камата си. С нея си убил страшната мечка.
Осъзнавайки, че разговорът може да продължи в тази насока с часове, Дръмонд изрече още една истина.
— Майка ти е украсила доста разказа за лова на мечката.
— Същото казваше и шериф Хей.
Дръмонд се ядоса. Рамзи щеше да си плати за пропуска, да не говорим за престъплението да ухажва чужда съпруга.
— В бъдеще ще слушаш само мене, Алисдър, не шериф Хей.