Той кимна.
— Ти може би още не знаеш, така че по-добре да ти кажа. Аз съм умен и лесно схващам.
— Кой ти каза това?
— Чух майка да го споделя с брат Джулиан.
— Зад вратата ли беше скрит?
Той беше изпълнен със справедливо възмущение.
— Бях в дневната и преглеждах сметките си. Вратата беше отворена.
— Твоите сметки?
— Да. Зърно за шестте ми пилета и овес за понито ми. Трябва да съм добре подготвен, когато порасна.
— Според тебе, какъв мъж ще станеш?
Подражавайки на по-възрастните, Алисдър потърка брадичката си.
— Ще зачитам обществените порядки.
— Достоен за похвала идеал.
Напълно сериозен, Алисдър скръсти ръце пред гърдите си.
— Мъжът трябва да защитава бедните, болните и разкаялите се.
Думите му прозвучаха толкова светски, че Дръмонд не успя да се удържи и го попита:
— Какво знаеш за разкаялите се?
Алисдър въздъхна и погледна към небето.
— Единствено, че не съм особено добър в това.
За да прикрие усмивката си, Дръмонд почеса бузата си.
— Добре казано.
— Татко? Когато се върнем, ще говориш ли с майка за сестричка? Тя явно не иска да ми даде такава.
— Ще се опитам да променя мнението й.
— А ще ме заведеш ли в Шотландия?
Дръмонд се поколеба. Беше издържал мрачните нощи в онази отвратителна кула само благодарение на мечтите си за завръщане у дома при семейството си. Сега Шотландия беше забранена територия за него, освен ако не се опълчеше срещу новия крал. Ако направеше това, Алисдър щеше да стане син на предател, а Клеър — съпруга на беглец. Освен ако Едуард II не се намесеше. Дали щеше да се съгласи да затвори очи за бягството на Дръмонд, ако тя отново му се отдадеше? Дали тя щеше да се съгласи?
Защо беше казала „да“ преди години? Или старата връзка, за която Дръмонд често си беше мислил, беше просто единичен прецедент, чиято цел беше да бъде унижен младият и популярен шотландски предводител?
Дръмонд се отчая. Онова, което преди смяташе за окончателно заключение, се беше превърнало в сложна дилема.
— Ще ме заведеш ли, татко?
Дръмонд отговори уклончиво.
— Там е прекалено студено за плуване.
— А как се забавляват през лятото момчетата?
Забавление? При условие че Едуард I непрекъснато изпращаше пови и нови войски в Шотландия, животът предлагаше малко развлечения за децата на планинците.
— Тук е много по-хубаво, Алисдър — Дръмонд знаеше, че това е вярно и въпреки това се почувства предател до дъното на душата си.
— Радвам се, че си тук, татко. Ще ми разкажеш ли някоя история?
Приказка нямаше да му свърши работа. Дръмонд искаше да разкаже на Алисдър за духа на планинците. Замисли се за случка, която щеше да е интересна за момчето, но повечето имаха нещастен край. С едно изключение.
— Ще ти разкажа за Масата на Скоун.
— Какво е това?
— Каменен блок, който преди се е намирал в абатството Скоун. По традиция кралете на Шотландия са заставали върху него, когато са ги коронясвали. Но старият крал Едуард взе камъка и го постави в абатството Уестминстър. Поне така смятат повечето хора.
— Какво всъщност се е случило?
— Преди да ти разкажа истината, скъпи приятелю, трябва да ми обещаеш никога да не споменаваш името на момчето или да откриваш тайната му.
— О, татко, заклевам се. — Алисдър се изправи рязко и започна да подскача нагоре-надолу. После се умисли. — Иска ми се и майка да беше с нас. Тя обича всякакви истории и умее да пази тайна.
— След като чуеш историята, ако искаш, можеш да й я разкажеш.
Той погледна към Феърхоуп с копнеж в погледа си.
— На майка ще й бъде мъчно за нас.
Според майка му Алисдър никога не беше прекарвал нощта извън къщи без нея. Дръмонд се почувства принуден да предложи:
— Искаш ли да се връщаме?
— Не съм сигурен. А ти не си ми разказал историята.
— Можеш да решиш и по-късно. Алисдър кимна разсеяно.
— Чудя се какво ли прави сега.
Джоана влезе в тъмната трапезария и се огледа в мрака, за да види дали е сама. Пръстите й стиснаха тежкото желязо. Металът беше хладен и гладък при допира до кожата й. И безобиден. Масите бяха разглобени и прибрани, а огънят — затрупан. Сигурна, че всички са си легнали, тя се приближи до огнището.
Преди да може да промени решението си, тя коленичи и пъхна дилафа в жаравата. Литнаха искри. Тя отскочи назад, за да опази най-хубавата си рокля.
Страхливката в нея настояваше да премисли отново. Не можеше да бъде сигурна, че Дръмонд ще забележи разликата в клеймото. Клеър й беше казвала, че той почти не обръщал внимание на белега. Нито пък той го е отблъсквал. Но ако забележеше, че отпечатъкът на миниатюрния тъп меч е обърнат обратно върху рамото на Джоана? Когато беше нахълтал в килера и я беше наблюдавал как се къпе, беше успяла да скрие клеймото с хавлията, но не можеше винаги да го прави. Дори ако първия път не забележеше разликата, това можеше да се случи следващия или по-следващия път.