Трябваше да го убеди да напусне. При всички случаи обаче не се нуждаеше от публика.
— Алисдър, върви с Бърти — тя посочи с глава вратата.
Без да се вслуша в думите й, момчето се приближи към Дръмонд Макуин. С вдигната брадичка, изпълнен с момчешка гордост, която искреше като блестяща мантия, Алисдър попита:
— Кой сте вие?
Дръмонд изглеждаше пленен от хлапето.
— Баща ти.
Алисдър посочи към гърба на мъжа.
— Тогава къде са крилата ви?
— Крилата ми? Защо трябва да имам крила?
Като пърхаше с ръце, Алисдър въздъхна драматично.
— Защото, ако вие сте баща ми, трябва да сте ангел. Майка казва, че е така.
В погледа на Дръмонд проблесна изненада.
— Така ли? — Той я изгледа преценяващо. — И какво друго ти е разказвала за мене?
Алисдър сви рамене.
— Разни случки. Стотици. Не — хиляди. — После се обърна и погледна умолително Джоана. — Той баща ми ли е?
С гърло, пресъхнало като миналогодишна орлова папрат, Джоана се опита да преглътне. Събра кураж и като се мъчеше да говори спокойно, каза:
— Ще поговорим после, Алисдър. А сега излез.
— Той ми е баща. — Момчето започна да вика от радост и се обърна с гръб към нея. — Слонът твой ли е?
Все още зашеметен, бащата на Алисдър се усмихна искрено на хлапето.
— Аха. Казва се Лонгфелоу.
— Искам да го пояздя. — Алисдър пъхна палците си в колана. — Яздя добре, да знаеш.
Дръмонд се изкашля тактично, но Джоана забеляза, че той се забавлява. Трябваше да поговори с него сериозно и насаме.
— Алисдър, излез от стаята с Бърти.
Когато момчето не се подчини, изражението на Дръмонд стана сурово.
— Прави каквото казва майка ти.
Алисдър се залюля на пети и се усмихна лукаво.
— Ще ми разрешиш ли да пояздя слона, ако го направя?
— Нека го кажем така — заяви Дръмонд с престорена любезност. — Ако имаш желание да се доближиш до слона, ще слушаш майка си. Веднага.
За Джоана беше много важно положението да е под неин контрол. Тя хвана Алисдър за рамото.
— Хайде, тръгвай. Имаш урок с брат Джулиан.
— Но…
— Тръгвай! — Тя посочи към вратата.
Докато Бърти го извеждаше от стаята, синът й погледна през рамо Дръмонд Макуин. Само при мисълта за името му Джоана потрепера.
Съпругът на Клеър беше тук. Момент. Не съпругът на Клеър. На Джоана. Не. О, Господи.
Не знаеше как трябва да се държи една съпруга и съвсем не беше наясно как да контролира всяка своя дума. Може би беше дошъл само за да й се подиграе.
— Не е копелето на Плантагенет.
Тя се приближи до масата, взе два лешника от купата и започна да ги търкаля в дланта си.
— Не. Той е мой син.
Той се изправи и се приближи към нея, ботушите му леко мачкаха пресния папур.
— Извинявам се. След като го видях, няма да му откажа нито името, нито закрилата си.
Близостта му я караше да се чувства неудобно, струваше й се, че е много малка до извисяващия се Дръмонд. Той миришеше на кожа и топъл летен въздух и съзнанието й се изпълни с изображения на интимностите, които той щеше да очаква от нея и за които тя беше мечтала, но никога не беше мислила, че ще сподели с някого. Объркана от собствените си романтични мисли, тя се опита да си възвърне самообладанието.
— Алисдър няма нужда от твоята закрила. Досега се справях много добре сама.
Той взе шепа лешници.
— Разглезила си го.
— Как смееш да ме съдиш! Той е всичко, което имам.
Прекалено спокойно той отвърна:
— Вече не. Имаш и мен… отново. — Дръмонд счупи ядките.
Звукът накара Джоана да подскочи.
— Не те искам. Ако новият крал наистина те е освободил, тогава се върни към шотландския си клан.
Той извади ядката от черупката и я сложи на перваза.
— Защо да го правя, след като имам проспериращо имение, син и хубава жена… тук?
Хубава жена? Комплиментът предвещаваше участта Как щеше да го накара да повярва, че тя е съпругата му и в същото време да ускори заминаването му? Тази ужасяваща мисъл й придаде смелост.
— Не си хаби комплиментите за мене.
— Съмняваш ли се? — Лицето му придоби невинно изражение, което толкова напомняше на Алисдър, че Джоана се отчая.
— Дори не те познавам.
Той потупа с ръка емблемата на клана си.
— Никога от устата ми не са излизали по-честни думи.
Как можеше да е толкова хладнокръвен, когато бъдещето й беше застрашено?
— Миналото не ме интересува — каза тя със стиснати зъби. — Ще кажа на Евелин да приготви стаята.
— Променила си се.
Сърцето й подскочи. Дали подозираше, че е натрапница? Не, не беше възможно. По заповед на стария крал Клеър не беше казвала на Дръмонд, че има сестра близначка. Едуард I беше особено настойчив в желанието си никой да не знае за съществуването на Джоана и сестра Маргарет се беше съгласила. Иронията на уловката беше утеха за Джоана — точно тя го беше нарекла измамник.