— Имате добра душа, Джоана Бенисън, и с времето Дръмонд Макуин ще го разбере. Тогава можете да му кажете истината.
— А опасността за сестра Маргарет? Старият крал беше особено настойчив да се запази в тайна фактът, че Клеър има сестра, и то близначка. Сестра Маргарет му даде думата си.
— Защо би искал подобно нещо, освен ако не сте заплашвали управлението му? Той е мъртъв, а и кого го интересува сега.
— Не разбираш, Бърти. Сестра Маргарет стоя на гроба и плака за мене. — Тя посочи сърцето си. — Пред цялото селище тя се моли на глас на Господ да приеме Джоана Бенисън в рая. Приемаше съболезнованията на хората. Има много свидетели, които ще се закълнат, че Джоана Бенисън е починала и е погребана. Ако се разчуе, мислиш ли, че църквата ще стои безучастно настрана? Обзалагам се, че ще отнемат ранга и привилегиите на сестра Маргарет. — Мъката я задави. — Не мога да позволя това да се случи.
Той отвори уста, за да каже нещо, но веднага я затвори и кимна.
— Така е, скъпа приятелко, не можете. Това е омагьосан кръг.
Джоана знаеше единственото решение. Трябваше да намери кураж и да го изпълни.
Час по-късно тя коленичи пред огнището с рокля, смъкната до кръста. Сложи си дебелата кожена ръкавица на готвача. После взе желязото. Върхът беше нажежен до червено и от него се издигаше тънка струя дим.
Повдигна й се и в ума й изникнаха десетки други възражения. Мисълта за сестра Маргарет ги отпъди.
Твърдо решена и подготвена за предстоящата болка, тя доближи желязото до рамото си и прошепна:
— Сбогом, Джоана.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Дръмонд се облегна на сливовото дърво, което беше в края на градината, и продължи да наблюдава жена си. Навремето не беше различавала целината от пирена, а сега изглеждаше съвсем у дома си, седнала на един сламеник сред лабиринта от различни растения. Носеше престилка от грубо тъкан плат над избелялата си синя рокля. Беше без шапка, косата й беше прихваната със зелена панделка. Подобно на златен водопад тя се спускаше по гърба й, стигаше до кръста и покриваше сламеника.
Върху лявата си ръка беше нахлузила мръсна ръкавица и с леко усилие работеше с малка лопатка. Дясната й ръка висеше на превръзка пред гърдите, както и беше очаквал. Тя обаче не изглеждаше тежко болна, както твърдеше Суин. Изглеждаше страшно млада и прекалено изкусителна.
Наблизо Евелин окопаваше пръстта около храст с восъчни листа.
Клеър вдигна глава и въздъхна. Тогава го забеляза. Той влезе в слънчевата градина с лекарството на Глори в ръка. Усмивката й беше пресилена и отблизо се виждаше, че от умора има торбички под очите.
— Добре ли си, стопанке? — попита той.
— Много добре, а ти, съпруже?
Защо отричаше нараняването си и не питаше за Алисдър? Когато беше видяла за последно момчето, то беше разстроено. Защо не се интересуваше? Или беше ядосана на Дръмонд, защото беше прекарал цялата нощ навън заедно със сина им?
Решен да разбере, той се приближи още повече и откъсна едно листо.
— Киселецът е избуял. — Той помириса листото с аромат на лимон, без да откъсва очи от нея.
— Добре се прихвана. Донесох го от градината в абатството.
Все още нито дума за сина си.
— Станала си много добра градинарка.
Тя отмести поглед и продължи да работи.
— Никой от нас не обича храна без подправки. Знаеш ли, че шерифът и Дъглас искат да говорят с тебе?
Къде беше оживлението й, постоянната й енергия? Къде беше вниманието и загрижеността й, които беше забелязал снощи на масата, когато Дъглас беше излял злобата си?
— Господарке — изпищя Евелин, — извадили сте босилека.
— А, да. Ето, посади го отново.
Той погледна към Евелин. Устата й беше присвита в укор. Погледите им се срещнаха. Изражението й стана напрегнато, сякаш искаше да каже: Направете нещо!
— Дяволите те взели, Евелин. — Клеър прекъсна безмълвния им разговор. — Това няма да е последният път, в който бъркам босилека с бодил.
— Вие? — възкликна Евелин. — Знаете за градинарството повече и от Глори.
— За това ласкателство следващата неделя следобедът ти ще бъде свободен.
Прекалено безгрижният й тон не заблуди Дръмонд. Защо омаловажаваше градинарските си способности? Явно не се чувстваше добре от настъпилите промени. Защо? Отговорите можеха да почакат, той беше прекалено загрижен да разбере дали думите на Суин, че е много болна, са верни.
— Стопанке моя, жаден и изтощен съм — каза той. — Би ли ми донесла халба бира?
— Евелин, донеси на лорд Дръмо…
— Не — прекъсна я той. Ако наистина беше болна и прекалено горда да го покаже, щеше да я накара да изпълнява нарежданията на акушерката. — Освен ако ти не можеш. Глори не ти ли каза да стоиш в леглото?