— Не мърдай.
— Преувеличаваш положението — каза тя уморено.
— Изтърпи ме. — Той започна да събира косата й, която миришеше на босилек и чубрица и беше мека като коприна. Ленти мек бял плат увиваха врата й и продължаваха от дясната й страна, а кожата беше подута и зачервена. Превръзка тук? Но Глори беше казала, че е наранила рамото си.
— Наистина не е нищо особено.
— Тогава защо всички, от чирака на ковача до гъсарката, толкова се страхуват за възстановяването ти?
Тя надникна през кичурите коса.
— Защото гъсарката е сестра на Глори, а чиракът се притеснява прекалено много.
След като успя да се справи с косата й, Дръмонд попита:
— Какво се случи?
Тя впери поглед във шията му.
— Исках да пия малко топло мляко снощи. Нагорещеното желязо се изплъзна от ръката ми. Чашата се счупи. Направих голяма бъркотия на огнището.
Като че ли го интересуваше състоянието на огнището.
— Погледни ме и ми кажи какво си направила. Погледът и се премести върху брадичката му.
— Леко изгаряне.
И за миг дори не й повярва.
— Покажи ми.
Тя се отдръпна назад и прехапа устни, за да заглуши болката, която движението й причини. След няколко дълбоки поемания на въздух тя каза:
— Глори я превърза, а тя не обича да й развалят работата.
Той я дръпна за косата, докато тя отново легна на матрака.
— Искам да видя какво си сторила.
Тя погледна бродериите на стената.
— Тогава ти обещавам, че ще те извикам, когато тя сменя превръзката. Наистина, Дръмонд, ще се оправя. — Тя разклати лявата си ръка, докато ръкавицата падна от нея. Закри устата си с нея и се престори, че се прозява.
— Може би ще си почина малко.
Той не повярва и на това, но поне я беше сложил да легне и не беше на слънчевия пек.
— Не попита за Алисдър.
За миг на лицето й се изписа безпокойство.
— О, Дръмонд. Не разбра ли обяснението за затварянето ти? Не успя ли да го успокоиш?
Дръмонд се усмихна.
— Успокоих го. Лонгфелоу го изяде за закуска.
На лицето й се появи разочарована усмивка, но клепачите й се отпуснаха.
— А аз съм венециански лихвар.
Той беше направил това шеговито изявление в деня на пристигането си във Феърхоуп. Беше я виждал да плаче при споменаването на приятелката й Джоана — нещо, което по-късно тя бе отрекла.
Той повдигна вежди, признавайки интелигентността й.
— Почивай.
Тя затвори очи.
— Къде е сега Алисдър?
— Разхожда се по улицата и се хвали с приключението си.
— Доведи го тук.
Думите й прозвучаха толкова кралски, че той беше принуден да каже:
— Трябва ли да ти заповядам да почиваш като твой съпруг и господар?
— Не. Като твоя съпруга и майка на наследника ти, ще бъда принудена да откажа.
Той усети нова увереност в начина, по който тя произнесе думите „твоя съпруга“.
— Защо?
Тя обърна глава на другата страна и промърмори сънливо:
— Трябва да се изкъпе и да измие косата си. — Тя допря бузата си до завивката. — И да учи.
Дръмонд се усмихна при котешкото й движение.
— Ще се погрижа за това.
Тя заспа с леко разтворени устни и ръка, сложена между гърдите. Нямаше нужда от приспивателното.
Дръмонд премести една пейка от мястото й под прозореца, седна и започна да я наблюдава. Отпусната, тя приличаше на ангел, косата й образуваше ореол, а устата й беше извита в непорочна усмивка. Но той много добре знаеше какви земни страсти можеше да предизвиква тази уста.
Спомни си първия път, в който беше видял Клеър, благословената, както я наричаха. На външен вид тя беше идеално подбрана за шотландски вожд, защото с русата си коса и изящни черти лесно можеше да бъде сбъркана с шотландска благородничка. Някои от неговите родственици се съмняваха в лукавото уверение на краля, че тя произхожда от добро семейство от Ланкастър. Помежду си хората му сравняваха величествения й външен вид с шотландците от кралския двор в Дънкелд. Но това бяха само приказки, защото се знаеха всички наследници на Дънкелд, като изключим митичните дъщери близначки на Александър III. Дори и способните шпиони на Едуард I не биха успели да открият потомство, което съществува само на думи.
Дръмонд се сети за историите, които тя беше измисляла за него — ласкателни разкази, вълнуващи разкази, разкази, които имаха за цел да създадат легенда. А после се сети и за големия й грях.
Беше обзет от тъга. По-добре да беше загубил дясната си ръка, отколкото да има невярна съпруга, още повече, че тя беше спала със сина на „Чука за шотландците“.
Някои планинци бяха сравнили брачното нещастие на Дръмонд с това на Луелин Фор. Но великият принц на Уелс се беше оженил за Сиубхан, кралска дъщеря. Същите тези клюкари казваха, че изневярата на принцесата е наследена от гуляещия й баща и собственото й незаконно раждане.