Думите на Клеър отекнаха в ушите на Дръмонд. Ще ти задава десетки въпроси. Ще изгубиш търпение и ще го нараниш.
Добър родител. Дръмонд тихо отвърна:
— Разбира се. А сега стой мирно до мене, по-късно можеш да отидеш с Морган, когато ще води Лонгфелоу до потока.
Молбата му се оказа неизпълнима и когато Алисдър започна да се върти, Дръмонд му позволи да излезе.
Алисдър сви ръце на фуния около устата си, приближи се до ухото на Дръмонд и прошепна:
— Ще се върна, след като се поупражнявам с меча.
Дръмонд се намръщи и махна на момчето да излиза. После докосна бузата на Джоана, за да види дали не изгаря в треска. Кожата й беше хладна.
Облекчен и неспособен да устои на очарованието на косата й, той я погали, възхитен от копринената й мекота и долавящ странния аромат на кухненски подправки.
Стената от презрение, която беше издигнал помежду им, започна да се срутва, както ставаше всеки път, когато я целуваше или споделяха общи чувства. Той си представи как повдига главата й и налива в устните й хранителен бульон. Видя се като влюбен съпруг да дава заповеди на прислугата и да настоява Глори или да я излекува, или да изтърпи последствията. Представи си как тя се възстановява и как той лежи до нея, прегърнал я, и шепне окуражителни думи в ухото й. В замяна на предаността тя му признава любовта си и казва, че никога няма да има друг мъж освен него.
Никой друг. Като изключим един принц, който сега беше крал.
Дръмонд не можеше да я иска сега. Той разбираше физическото си привличане към нея, Клеър беше достатъчно красива, за да възпламени желанието у него. Изненадващо беше, че по съвсем неочаквани начини тя му доставяше удоволствие. Не можеше да отрече, че се наслаждаваше на остроумието и чувството й за хумор, нито пък можеше да се отнесе с презрение към прямото й държание и честността й.
Дяволите да ги вземат хубавите й качества, изруга той, и се закле да не споделя леглото й, докато не му се отдадеше възможност да я наблюдава известно време в присъствието на стария й любовник.
През октомври щеше да я заведе в замъка на Дъглас в Дъмфрис и да я представи на гостуващия там Едуард Плантагенет. Ако новият крал казваше истината за продължаващата си връзка с Клеър, Дръмонд със сигурност щеше да разбере. Ако тя се държеше достойно и му докажеше, че Едуард II го е излъгал, Дръмонд щеше да й прости. Ако подозренията му се окажеха верни и тя покажеше предпочитания към стария си любовник, Дръмонд щеше да преживее по някакъв начин този миг. После, когато всички заспяха, щеше да вземе Алисдър и да потегли за Шотландия. Морган и Лонгфелоу щяха да пътуват на север сами.
Ако Едуард ги последваше, щеше да се наложи да поеме риска да поднови войната с Шотландия. Дръмонд се обзалагаше, че новият крал щеше да избегне конфликта, защото нито имаше пари, за да финансира нов поход срещу Шотландия, нито пък можеше да разчита на верността на войските, която имаше баща му. Планинците, след като научеха за отношението на англичаните към Дръмонд, щяха да търсят отмъщение.
Представяйки си кървавите битки, които щяха да последват, Дръмонд се размърда върху пейката. Дървените крака изскърцаха силно.
Очите й се отвориха. Тя започна бавно да се събужда.
Погледът й се фокусира върху него.
— Носи нещастие да гледаш жена, докато спи.
— Твоята приятелка Меридин твърдеше това.
— Тя е суеверна шотландка.
Изречена без злост, забележката й изискваше приятелски отговор. Той започваше да се убеждава, че воденето на разговор за нея беше толкова лесно, колкото и поддържането на градина.
— Не всички сме подвластни на страховете си.
Тя изглеждаше уморена, но не и смутена.
— А ти на какво си подвластен, Дръмонд?
Като се имаше предвид, че досега обмисляше вероятността за нова война между Англия и Шотландия, Дръмонд реши да насочи мислите си към нея.
— Задължен съм да те изправя на крака, за да престане синът ти да мяучи като загубено коте, как го би казал Суин.
Тя се усмихна, но в погледа й нямаше веселие.
— Сега, когато ти досажда, е моят син. Когато се държи добре, е клон от могъщото дърво на Макуин.
Чувство за хумор. Пъргав ум. Невярна съпруга. Дяволите да я вземат, че помнеше всяка негова дума и го караше да се радва, че я е казал. Дяволите да го вземат, че я беше донесъл в тази стая, тя изглеждаше прекалено привлекателна в леглото му.
— Така е и се чудя как го понасяш всеки месец, когато неразположението ти те изпрати в леглото.
Устата й се закръгли от изненада, но после тя се отпусна.
— Казах ти, че вече не страдам така.
Той не я бе чул и сега, изненадан, огледа слабото й, но много женствено тяло.