— Вече не можеш да раждаш деца ли?
Тя се обърна и промърмори:
— Не, това е друг дар от раждането на Алисдър. Лесно раждам.
Тя отново потъна в сън.
Когато след време Джоана се събуди, слънцето вече беше залязло, а Дръмонд седеше на пейката до леглото й. Той извади няколко листа от косата й. Тя затвори очи, за да не разбере, че се е събудила.
Рамото й туптеше от болка, сякаш ковачът беше смъкнал кожата й с горещ боздуган. Знаеше, че ще я боли, но не беше очаквала тази пронизваща до костите болка. Като си помислеше сега, планът й още от началото беше погрешен. Трапезарията беше прекалено тъмна. Желязото беше прекалено горещо. Болката — само като си помислеше за нея, агонията се завръщаше и тя не успя да сдържи стенанието си.
Нещо докосна устните й.
— Пий — чу се тихият, настоятелен глас на Дръмонд. В мига, в който капка от напитката на Глори с вкус на мускус докосна езика й, тя се отдръпна. Рязка болка проряза рамото й и стигна до шията й. Погледът й се замъгли и главата й се замая.
— Клеър?
През пелената от болка Джоана дочу името на сестра си. Значи беше жива, защото никой в отвъдното не би я нарекъл Клеър.
— Никакви лекарства. Вода.
— Но теб те боли.
Тя се насили да погледне и видя очарователните му сини очи. Настоятелната извивка на устните му обещаваше борба.
Мускалът отново докосна устните й.
— Изпий го.
Беше виждала как действа това лекарство, дори и на възрастен мъж. Миналата година беше превърнало Джон Хендъл в непрекъснато бърборещ разкаял се грешник. Беше си признал всички прегрешения, от краденето на дюли като малък до изпитването на удоволствие от гледката на голата му съпруга. Джоана Бенисън имаше много по-големи тайни и възнамеряваше да ги запази.
Стисна устни и отпъди болката. Когато стихна достатъчно, тя прошепна:
— Моля те, Дръмонд, дай ми вода. Изгарям от жажда.
Той се поколеба и я изгледа изпитателно, за да разбере истината. Ако тя трепнеше, щеше да продължи да дълбае, а тя нямаше достатъчно сили, за да продължи да пази тайните си дълго време. Насилвайки волята си, тя отвърна на проницателния му поглед.
Джоана видя мъж, който беше свалил бариерите, и зад смелата и красива външност тя откри загрижена и наранена душа. Видя мъж, който беше прекарал седем години в килия, без никой да потърси приятелството му или съвета му. Видя мъж, отрупан с нещастия, които бяха прекалено много за едно сърце. Дали можеше да го убеди да сподели товара си с нея? Ако любовта беше средството, тя със сигурност щеше да успее.
Погледът й се замъгли със сълзи и тя протегна ръка, за да го докосне.
Рамото й беше пронизано от болка. Той се отдръпна, но дали от изненада при вика й, или като защита от натрапването й, тя не знаеше. Подобно на облак, покриващ луната, моментът на откритието премина и Джоана усети чувство на празнота и пулсираща болка.
Тя го наблюдаваше как затваря мускала и взема една оловна кана. Опря се на лявата си ръка и се изправи достатъчно, за да може да пие. Той допря каната до устните й, но погледът му беше вперен в ръкавицата, която по-рано бе свалила. Металът беше също толкова хладен, колкото и поведението му.
Но той имаше право да крие чувствата си от нея, както и тя имаше възможност да го преследва, което и възнамеряваше да стори. Щеше да изгради съвместен живот с този мъж и сега започваше битката за неговите чувства. Предателското клеймо вече го нямаше. Тя беше негова съпруга и щеше да задоволи физическите му нужди.
Почти беше изпила бульона, когато разумът й се възвърна и тя осъзна последиците от поемането на прекалено много течности. В следващия момент изпита нужда да се облекчи.
Тя повдигна брадичка и му показа, че вече достатъчно е пила. Той пъхна ръка под гърба й и й помогна да легне отново.
Лицето му беше на сантиметри от нейното. Той миришеше на дим и на нощ, прекарана в гората.
— Ти си нежен човек, Дръмонд Макуин.
Той дръпна ръката си и остави каната на пода.
— А ти си наранена.
Тя пое риска, като се надяваше, че държанието му ще стане по-топло.
— Някои рани не са така очевидни, нали?
Подобно на затварянето на кепенците преди буря, той успя да прикрие уязвимостта си.
— Или лесно лечими.
Като се стараеше да го привлече, тя попита:
— Какво подушвам?
— Босилек и… — Той допря кичур от косата й до носа си и помириса — кервел. Има цяло гнездо от него в косата ти.
Тя се беше преструвала на невежа в градината, когато той забеляза познанията й за растенията. Дори беше извадила един корен босилек, за да го докаже, но благодарение на приказливата Евелин, опитът на Джоана да подражава на сестра си се беше провалил.