— Наистина, съпруже, Глори и аз ще се справим сами.
В отговор на думите й той я изгледа иронично.
Принудена или да действа, или да го предизвика, Глори се приближи до долния край на леглото и започна да вади лековитите билки от торбичката си и да подрежда мехлеми и превръзки върху леглото. Дръмонд зае мястото й до Джоана.
Той заяви усмихнат:
— Може би лекуването на болни ще се окаже висшето ми призвание. Как мислиш, трябва ли да сменя меча си с лечителска торбичка?
С обаянието си той беше обезоръжил дори и страховитата Глори, която изсумтя неохотно в отговор. Напук на нежеланието си Джоана се усмихна.
— Ти вече се поправяш — каза той.
По-точно беше да се каже, че е обезоръжена, защото, когато искаше, Дръмонд Макуин можеше да омае и замазката на стената. Колко повече можеше да нарасне любовта й към него? Като имаше предвид романтичното описание на Глори за интимните моменти, които бяха преживели със Суин като мъж и жена, Джоана едновременно се страхуваше и копнееше за предстоящата близост.
— Ще бъда внимателен, Клеър. — Ръцете му бяха много сръчни. Вероятно, помисли си раздразнено Джоана, имаше дълга практика от разсъбличането на предишните си любовници.
— Нещо се мръщиш — отбеляза загрижено той. — Да не би болката да се усили?
Коя болка и от кой извор? Имаше голям избор: ревност заради увлеченията му по други жени, съжаление заради миналото и съмнение за бъдещето. По-добре да споменеше само физическата болка.
— Рамото ми вече е по-добре.
Явно доволен от отговора, той развърза връхната й дреха, като внимаваше да не докосва изгарянето й. Пръстите му пипаха леко връзките и на нея й се прииска настойчивостта и нежността му да произлизат от обич, а не от задължение. Господар на това имение и защитник на тази ранена жена.
Само в някои особени дни Джоана си беше позволявала да мечтае за мъж, който да облекчи товара на отговорността й, да премахне самотните мигове и да напълни къщата й с деца. Ако имаше късмет, Дръмонд можеше да осъществи поне една от трите й мечти, защото не можеше да си го представи като помощник и утешител. Дори при риск да изпита още по-голяма сърдечна болка трябваше да се опита да изгради общ живот с него. Но не и преди да се възстановеше.
— А сега ми позволи да видя каква поразия си направила.
Разтревожена отново, Джоана съвсем се отчая. Над склонената му глава тя погледна Глори, която се смръщи неразбиращо. Джоана премести настойчивия си поглед към него, а после помоли с очи Глори да й помогне да го изкара от стаята.
Глори примигна, в знак, че я е разбрала.
— Господарю — обърна се тя към него, като продължаваше да рови из торбичката си. — Преди да свалите превръзката, ще помолите ли Евелин да донесе топла и студена вода?
Той беше разхлабил долната риза на Джоана и тъкмо протягаше ръка към деколтето, за да я свали от раменете й. Дръмонд спря и им хвърли подозрителен поглед, който показваше, че е наясно за заговора им да се отърват от него, но въпреки това тръгна.
В мига, в който той излезе в коридора, Джоана каза:
— Помогни ми да облека тази рокля, Глори, и по-бързо.
Акушерката се спря с руло чисти превръзки в ръка.
— Защо се срамуваш от него? Мисля, че не е от хората, които ще припаднат при вида на рана?
— Имам си свои причини.
— Изглежда истински загрижен. Повече отколкото би бил Суин, ако аз бях пострадала.
Дръмонд беше загрижен, но само от любопитство. Суин Хендъл си беше проблем на Глори.
— Господарке?
Джоана не отвърна, а започна сама да съблича дрехата си. Още преди години се беше научила, че най-добрият начин да се справиш с Глори беше изобщо да не се опитваш. Точно когато обличаше новата рокля, чу Дръмонд да предава на Евелин заръката за водата.
Прехапала устни, за да отпъди болката, Джоана притисна роклята към нараненото си дясно рамо и пъхна лявата си ръка в ръкава. Беше нахлузила дрехата до бедрата си. По нея имаше и други промени.
— Какво си направила с роклята ми?
Очите на Глори проблеснаха дяволито.
— Няколко малки бастички. Трябва да се грижите за удоволствието на лорд Дръмонд. Очевидно ви смята за красива, защо тогава да не му покажете повече неща за възхищение?
След завръщането на Дръмонд във Феърхоуп Глори явно очакваше Джоана да сподели интимни моменти от брака си, жените често си говореха за такива лични неща помежду си. Джоана винаги беше избягвала обсъжданията. Не можеше да говори компетентно, след като имаше само елементарни познания по темата.
— Защо? В момента изобщо нямам желание да го очаровам.
Това поне беше вярно.