— Ще признаете ли, че трябваше да останете в леглото?
Тъй като наистина се чувстваше по-добре, откакто се беше прибрала, Джоана отговори, както Глори искаше.
— Да, беше права. Не мога да използвам ръката си. Прекалено възпалена е. Ще ми помогнеш ли, моля те?
След като беше призната правотата й, Глори завърза роклята, но не прекалено стегнато.
— Обещавате ли да почивате?
Като се ослушваше за стъпките на Дръмонд, Джоана побърза да отвърне:
— Обещавам.
Обещанието обаче дойде прекалено късно, защото той вече беше застанал на прага и погледът му я обхождаше от кръста към голата й дясна ръка, после се спря върху превръзката, която започваше от рамото й, минаваше под дясната й мишница, частично покриваше гърдата й и обхващаше шията й.
От торбичката си Глори извади ножици и прехапала съсредоточено устни, сряза старите бинтове. Ножиците бяха студени и Джоана потрепера, както от допира на метала, така и от ужас от думите на Дръмонд, които щяха да последват.
— Съпруже — подхвана Джоана, като със здравата си ръка придържаше разхлабената превръзка на мястото й. — Глори е много способна, дори по-способна от личния лекар на краля.
Без да обръща внимание на думите й, той прекоси стаята и хвана китката й.
— Искам да видя какво си направила.
— Е, добре, но изглежда по-зле, отколкото е всъщност. — Тя изчака, докато той пусна китката й и свали превръзката.
Дръмонд се намръщи и я погледна в очите.
— Господи, Клеър. Виждал съм мъже с много по-незначителни рани, които със седмици се оплакват и твърдят, че нищо не могат да пипнат. Много лошо си се наранила.
Ако не беше изпуснала желязото в мига, в който се допря до кожата й, раната щеше да бъде с размера на длан, както и го беше замислила. Но своенравното желязо беше паднало върху рамото й и се беше търколило до шията й, изгаряйки много повече кожа.
Глори надникна зад рамото на Дръмонд.
— Мехлемът е намалил възпалението.
— Намалил? — възкликна той, погълнат от раната. — По-зле ли е било.
— Да. Господарката беше припаднала — обясни Глори. — Бърти я е намерил рухнала до огнището. Рамото й е било наранено при падането и затова тя внимава с дясната си ръка.
Погледът му срещна този на Джоана.
— Защо си размахвала нагорещеното желязо над рамото си?
Дали се съмняваше в измислената от нея история? Не очакваше, че ще иска от нея подробно обяснение. Намирането на смелост да изпълни замисъла си я беше изтощило до крайност. Той не можеше да знае колко дълго се беше борила с решението. Лошото вече се беше случило. Оттук нататък трябваше да продължава напред.
— Не го размахвах над рамото си. Беше нещастен случай. — От който той също щеше да има полза, защото сега вече можеше да му бъде истинска съпруга и вероятно да изпълни желанието му за повече синове.
Стиснал устни, с поглед пълен със съжаление, той поклати глава.
— Ще обсъдим нещастния ти случай друг път.
— Защо?
— Изличила си старото клеймо от рамото си. Човек би помислил, че си го направила нарочно. Да заличиш белега.
През шума на туптящото си сърце Джоана чу как Глори възкликна.
— Белег? — възкликна акушерката. — Какъв белег? Като се бореше едновременно да отпъди страха и болката и да задържи гласа си спокоен, Джоана отвърна:
— Клеймото си е моя работа, Дръмонд. Бях го забравила.
Погледът му стана студен и тя беше напълно убедена, че не й е повярвал.
— Не си ми оставила никакъв избор по въпроса, нали така? — попита той. Когато тя не отвърна, Дръмонд продължи: — Ще останеш в леглото, докато Глори не ти разреши да се движиш из кулата.
Би се приковала доброволно с вериги за пода, само той да се разкараше нанякъде. Благоразумието отстъпи на изтощението. По-късно щеше да измисли някакво по-убедително обяснение на случката.
— Обещавам.
— Утре ще доведа Алисдър да те види. — После Дръмонд направи нещо неочаквано. Наведе се, целуна я по челото и нежно стисна ръката й. След това се обърна към Глори и попита:
— Имаш ли всичко необходимо?
— Дори е в повече, ако включим нежеланото присъствие на Суин Хендъл в живота ми.
Той се изправи разсеяно.
— Излекувай жена ми и аз ще ти се издължа, като го изпратя някъде.
— Какво? — Ченето на Глори увисна и тя почти се олюля срещу Дръмонд. — Кога? Къде ще ходи?
— Не искаш ли да се разкара оттук?
Глори понечи да каже нещо, но само поклати глава.
— Разбира се, че искам да се разкара. Той е още една язва в разяденото лице на човечеството.
Дръмонд се обърна към Джоана.
— След като поговоря с Ред Дъглас, ще отида до Ийстуърд Форк. Синът на табака иска да си опита късмета с фермерството, така че ще отиде да живее в жилището на Сингър, а семейството на Сингър ще се премести в неговата къща тук.