Чувството за вина се смеси с мъката на Джоана. Само преди минути го беше определила като лош помощник, а сега той поемаше каузата й и нейните отговорности.
— Благодаря ти — беше всичко, което тя успя да каже.
Той я изгледа странно, а стойката му изведнъж стана скована.
— Не се нуждая от благодарности за изпълнението на задълженията си, още повече, че се съмнявам дали ще одобриш промените, които възнамерявам да направя.
След това загадъчно изказване той напусна стаята и остави Джоана да се чуди какво е имал предвид.
Седмица по-късно, застанал сам на върха на кулата, Дръмонд все още се чудеше дали му е казала истината за инцидента. Отново и отново си представяше движенията, свързани с пъхането на нагорещеното желязо в каната, за да бъде затоплено съдържанието й. Как е могло желязото да засегне рамото й, когато всичките движения бяха насочени надолу? Логиката му подсказваше, че го е излъгала. Но защо и как е станало нещастието? И дали е било нещастен случай?
Особено го тревожеше това. Ако сега тя се срамуваше от клеймото, това би могло да обясни разминаванията в разказа й. И все пак преди жена му не би имала смелостта да се обезобрази. Малко хора биха стигнали до такива крайности, а и тя се гордееше с красотата си. Но както самата тя често му напомняше напоследък, не беше същата Клеър, за която се беше оженил.
Като си мислеше, че белегът вероятно погрозняваше с възрастта, както някои други рани, той беше разпитал съвсем небрежно Евелин. За негова изненада тя никога не беше помагала на Клеър да се облича, нито пък да се къпе. Въпросите към Алисдър за летните им къпания също бяха останали без отговор но отношение на клеймото. Колкото и странно да изглеждаше, двамата й най-близки не знаеха за необичайния белег върху рамото на съпругата му. В деня, когато я беше видял гола в килера и почти се беше любил с нея върху варела, той също не беше забелязал клеймото. Тя го бе покрила с кърпа и когато се беше опитал да я махне, Клеър здраво бе стиснала хавлията. Защо? Винаги се обличаше в строги рокли. Къпеше се сама. Обличаше се сама. Обличаше. Шивачката.
Дръмонд се поздрави, защото се беше сетил за единствения човек, който би трябвало да познава тялото й.
С изключение на Едуард Плантагенет, протестираше гордостта му. Дръмонд отхвърли идеята, защото нямаше доказателство за продължаващата изневяра на жена му, като се изключат думите на краля. След по-малко от месец, когато отидеха в Дъмфрис, Дръмонд щеше да разбере.
Дано тя да казваше истината, проплака сърцето му, защото с всеки изминат ден той откриваше у нея нещо ново, достойно за възхищението му.
Мистериозният инцидент продължаваше да го гложди. Сега обаче той имаше план и макар изобщо да не си представяше посещението при шивачката, той се радваше на перспективата.
В продължение на седем години беше лишен от искрено приятелство и интелигентен разговор и беше зажаднял за другарството, което Глори беше загърбила. Лечителката го беше заинтригувала и той се чудеше какво ли бе довело до романтичната засечка в отношенията между нея и Суин.
Дръмонд се чувстваше благословен, че живее сред хора, които не се интересуваха единствено от изтезания и обесвания. Никой от тях не го наричаше животно и не проклинаше предците му като пещерняци.
Внезапно изпита глад за парче от прекрасното телешко месо, което готвачът беше поднесъл тази вечер в чест на отпътуването на местния владетел и шерифа. Дръмонд слезе по стълбите, мина тихо покрай Суин, който спеше дълбоко на рогозката близо до огнището.
Дръмонд откри чинията с месо, увита с кърпа в килера. Наля си чаша сайдер и отпи една голяма глътка от сладкия сок. Тъкмо когато отново увиваше месото и го връщаше в чинията, чу зад себе си тиха въздишка.
На прага стоеше жена му. Под скромния шал тя беше облечена със свободно падаща бяла рокля, а сплетената й коса се спускаше през рамото й чак до кръста. Неясната светлина от огнището зад нея беше твърде слаба, за да прозира платът, но от стар опит той познаваше добре женствените й форми. Точно в тази стая я беше извадил от ваната и я беше положил в скута си. Ръцете го сърбяха да прокара пръсти по извивката на хълбока й и той ясно си спомни контура на гърдите й, допира на щръкналите й зърна и вкуса на кожата й. Дръмонд се сети за изличения вече белег.
— Мислех, че си си легнал — каза тя.
Откакто се беше изгорила, Дръмонд се беше преместил да спи в трапезарията. Както и тази вечер, Суин често се присъединяваше към него. Но Дръмонд рядко спеше там повече от час. Той харесваше свободата на бойната стена, самотата и сигурността на кулата нощем.