— Да, Дръмонд, имам.
Погледът му се изостри, но той продължи да се взира право пред себе си.
Тя остави чашата и пое дълбоко въздух.
— Обичам те.
Очите му се разшириха от изненада и той замръзна.
— Странно време си избрала да ми го кажеш. Сега ли го измисли?
Тя се вбеси.
— Погледни ме, гадно влечуго такова!
Той се обърна към нея, подпря се с лакът на масата и облегна брадичка на дланта си. Гарвановочерната му коса се разпиля по челото, а сините му очи я гледаха предизвикателно.
— Сега ли?
Помежду им имаше невидима стена.
— Не, не го измислих сега.
— А кога?
— Точният миг ли?
— Да, и не спестявай подробностите.
Трябваше да стигне до този нежен и внимателен мъж, който се криеше зад бронята си. Той я искаше. Тя го обичаше. Щяха да живеят добре заедно. Щеше да я дари с деца. Един ден щеше да му каже истината. Щеше да се влюби в нея, тя щеше да го накара.
— Ако ти кажа, ще престанеш ли да питаш за другото?
— Под „другото“ имаш предвид убеждението ми, че нарочно си допряла горещото желязо до кожата си, за да не видя клеймото?
Една лъжа.
— Да. Това погрешно вярване.
— Кажи, кога точно се влюби в мене?
Думите се отрониха от устата му, сякаш я питаше кога за последен път е описвала ленените чаршафи.
— В деня, когато подкрепи решението ми за Елтън Сингър.
— Защо това те накара да се влюбиш в мене?
Дали се заяждаше с нея?
— Никога преди не си вземал моята страна. В Шотландия и двамата бяхме прекалено млади.
— Говориш за случая, когато не те подкрепих, след като баща ми те изгони от масата. Трябваше да избера съпругата си не според желанието на родителя си.
Според Клеър той се беше съгласил на брака с надеждата да спечели мир с Англия — една най-благородна причина. Дори един монарх не би могъл да командва сърцето на мъжа.
— Ти никога не си ме избирал, Дръмонд. Кралят ти нареди да се ожениш за мене.
— И аз го направих — с желание.
Толкова лесно изричаше истини. Тя копнееше да отвърне на искреността му. Тъй като не можеше, трябваше да се опита поне да повдигне настроението му.
— Ти се ожени за мене, защото щеше да имаш собствена спалня с жена вместо двама смрадливи братя в нея.
Той се опита да сдържи усмивката си, но не успя.
— Тогава не говореше така.
— Както ти казваш, прекарвахме времето си в други занимания, а не в разговори.
Той присви очи, сякаш намираше спомена за забавен.
— Тогава бяхме зайци.
Интересна картина, помисли си тя.
— Направо изтъркахме кожата.
Той избухна в смях.
— Господи, Клеър, ти наистина радваш душата ми.
Тя не се стремеше към душата му. Искаше сърцето му, а това беше сериозна задача.
— Всъщност бях прекалено неопитна, за да размишлявам какъв е бил животът ти, преди да пристигна в Шотландия, а и бях прекалено голяма егоистка, за да спечеля място в клана ти.
Той я погледна замислено.
— Сгрешила ли беше?
Моля те, Господи, не!
— За какво мислиш?
— Що се отнася до чувствата на околните, сега си справедлива и внимателна — каза той.
— Благодаря ти.
— И си горда с това.
От мъркащия му глас я полазиха тръпки.
— Е, да. Освен грижите за земята имам и други отговорности. — Освен това имаше мисия. — При всички случаи думите ти ме ласкаят, особено тази вечер.
Той потърка воала й между палеца и показалеца си и вниманието му се насочи натам.
— В много отношения ние сме непознати, Клеър.
Изведнъж беше привлечена към него. Той беше свалил бариерата и тя се втурна напред.
— Тази непозната те обича, Дръмонд Макуин. — Подобно на слънчев лъч истината я огря отвътре. — Да го повторя ли дузина пъти? Обичам те, обичам те, обичам те…
— Достатъчно — изстена той.
Мускулите под ръката й се стегнаха и тя я премести по-нагоре.
— Нека си легнем, Дръмонд, и ще ти покажа.
На лицето му се появи усмивка. Той кимна с глава към вратата.
— След тебе.
Защо говореше така отчетливо? Би трябвало да заваля думите.
— Разколеба ли се?
— Разбира се, че не. — Тя се премести в другия край на пейката и стана. Погледът й се замъгли, зави й се свят. Миг по-късно ефектът от медовината намаля.
— Замаяна ли си? — попита той, докато се приближаваше към нея.
— Малко. — Беше спокойна, защото Дръмонд беше изпил цели три халби в сравнение с нейната една. — А ти?
— Чувствам се… приятно.
Почувствала се като кралица, тя протегна ръка към него. Той я пое и стана. Извисявайки се над нея, той й предложи ръката си. Тя положи дланта си върху неговата и усети топлината и стоманената му сила. По-късно щеше да го огледа целия.