Те пожелаха лека нощ на Мег и излязоха на студения нощен въздух. Усещанията на Джоана се изостриха.
Луната беше в първата си четвърт, но светеше по-ярко от друг път, жабите крякаха в синхрон, а от дълбините на гората се носеше далечен вълчи вой. Дълбоко в сърцето си Джоана усети този вик на самотата, но тази нощ нямаше да бъде сама.
Друг звук, нисък и непознат, прозвуча в ушите й.
— Какъв е този шум? — попита тя.
Те тръгнаха нагоре по стълбите на кулата.
— Лонгфелоу. Когато е сит, хърка.
С абсолютна увереност тя заяви:
— Както и ти. Той изсумтя.
— Паметта ти нещо те е напуснала, момиче.
Тя изчака, докато влязат в кулата. Обърна се и попадна в прегръдките му.
— Тогава я опресни.
Ръцете му се спряха на кръста й, сякаш отново беше завладян от колебания. Бледата светлина на лампата се отразяваше в сините му очи и им придаваше по-тъмен и наситен оттенък. Сянката от миглите му падаше по скулите и смекчаваше мъжествените черти на лицето му.
Не можа да се въздържи и обхвана с ръка брадичката му. Усети лекото боцкане на наболата му брада върху дланта си и при мисълта, че ще легне гола до него, почувства как тръпки преминаха през тялото й.
— За какво мислиш? — попита той.
— Мислех си, че благодарение на тебе Алисдър ще стане хубав мъж.
Мускулите на лицето му се отпуснаха под ръката й и се раздвижиха.
— Истински магьосник е в намирането на бял пирен.
Той се протегна и свали венеца от главата й. Воалът падна на пода.
— Ти магьосник ли си, Дръмонд?
Той повдигна вежди.
— Ако съм забравил тази част от магиите, ще се разведа с тебе още тук.
Беше спечелила! Скоро щеше да се люби с нея и да станат едно цяло.
— Имам спомени, че обичаше да гледаш косата ми.
— Пусни я.
При тихата заповед тя извади скъпоценните сребърни фиби от завитите на кок плитки и остави косите си да се разпилеят по гърба й.
Той дишаше дълбоко.
— Навсякъде пирен.
„Дори и на места, за които не подозираш“, помисли си дяволито тя и се усмихна. После взе венеца от ръцете му и го постави на главата му.
— Игрички ли ще си играем, момиче?
Джоана се изправи на пръсти и обви ръце около врата му.
— Не игрички — каза тя и го придърпа към себе си за целувка. — Нещо много по-реално.
В учудващо острия му поглед се четеше нерешителност. Беше невъзможно, никой не можеше да изпие три халби медовина и да остане с незасегнато съзнание. После устните му се докоснаха до нейните, тя забрави съмненията си и се потопи в чувствеността, която беше част от него. Устните му си играеха с нейните, захапваше ги леко и нежно ги обхождаше, докато намери удобно положение.
Без всякакви задръжки тя го целуна с цялото изящество, на което я беше научил. Усети ръцете му да галят гърба й, загуби равновесие и той я придърпа към гърдите си. Устните му обхванаха нейните, а езикът му започна да извършва бавни, ритмични движения, които молеха за отговор. Тя с радост се присъедини, вкусвайки сладостта на меда и наслаждавайки се на прегръдката му. Сърцето му биеше силно и равномерно до гърдите й, а обгърналите я ръце й даваха сигурност. Той беше достатъчно мъж, за да я дари с деца и бъдеще. Беше ли тя достатъчно жена, за да му достави удоволствие и да го накара да забрави миналото? Дано Господ и ангелите й помогнеха, защото тя искаше да изгради съвместен живот с него, тук, в гнездото, което беше създала през тези години.
Той се отдръпна и започна да изучава лицето й.
— Ще се оттеглим ли?
— Ще ти помогна да се качиш по стълбите.
Той изглеждаше царствен във възмущението си.
— Мислиш, че ще се препъна ли?
— Зная, че изпи три халби с медовина. Сигурно си замаян.
— Достатъчно съм трезвен, за да те накарам да се усмихваш утре сутринта.
Но дали щеше да си спомня нещо? Не и странната невинност на тялото й. Беше сигурна в това.
— Аз вече се усмихвам.
— Да, наистина, и така си много красива.
— Трябва ли да се намръщя, за да се размърдаш, или ще останем тук, за да ни видят всички? — Тя махна с ръка към стълбите.
— Желанието ти е да останем насаме?
— И то да стане незабавно.
Смеейки се, той я взе в прегръдките си и я понесе по стълбите към спалнята със сигурни крачки.
По стените танцуваха сенки от светлината, която струеше от ароматизираните свещи. Стаята беше изпълнена с приятния аромат на пирен.
Пламъкът на една-единствена тънка свещ осветяваше бродериите, които обграждаха леглото. Спалнята беше скромно обзаведена, но достатъчно елегантна, за да бъде използвана от един вожд и съпругата му.
Тя видя срещу себе си мъж, който изглеждаше доволен от себе си и в мир със света. Разбираше напълно чувствата му.